Бях доста задръстена.
Не бях най-смотаната сред приятелите си във Флорида, но никога не бягах от час, оценките ми бяха съвсем прилични и като цяло бях добро момиче. Не защото ме беше страх да направя нещо диво или неразумно. Просто не исках да създавам допълнителни проблеми на мама. Не и в онзи момент…
Взех две чаши и ги напълних с портокалов сок, който тя вероятно беше купила на път за къщи.
— Искаш ли да напазарувам нещо днес? Нямаме нищо.
— Колко си досетлива винаги. Би било чудесно, ако отскочиш до супера — каза тя с пълна уста, взе чантата си от масата и извади пари. — Би трябвало да ти стигнат.
Прибрах банкнотите в джоба на джинсите си, без дори да погледна колко са. И без това все ми даваше повече, отколкото е нужно.
Благодарих й. Тя се наведе към мен и ме погледна съзаклятнически.
— Познай какво видях тази сутрин.
При нея само бог можеше да знае.
— Какво? — усмихнах се.
— Забелязала ли си, че в съседната къща има две деца на твоя възраст?
Голдън ретрийвърът в мен наостри уши.
— Сериозно?
— Май не си излизала навън — засмя се тя. — Очаквах досега да си видяла сметката на онази отвратителна цветна леха в двора.
— Възнамерявам, но кашоните няма да се разопаковат сами — казах ядосано. Обичах я тая жена, но ако зависеше от нея, щяхме да си живеем като в склад още дълго време. — Както и да е. Какво за децата?
— Ами едното е момиче, горе-долу на твоите години, а има и момче — ухили се тя и стана от стола. — Адски е готин.
Част от омлета заседна на гърлото ми. Как можеше да говори така за момче на моята възраст? Направо отвратително.
— Адски готин? Мамо, моля ти се, престани.
Тя взе чинията си от масата и тръгна към мивката.
— Миличка, може да съм на години, но все още виждам съвсем добре. А сутринта определено имаше какво да се види.
Втресе ме. Още по-отвратително.
— Мамо, да не си почнала да си падаш по по-млади? Да не би да те е налегнала някаква криза на средната възраст, за която трябва да се притеснявам?
Тя ме погледна през рамо, плакнейки чинията си.
— Кейти, надявам се да положиш усилие да се запознаеш с тях. Мисля, че ще е добре да си намериш някакви приятели, докато почнеш училище. — Тя спря за миг, колкото да се прозее. — Няма да е зле някой да те разведе наоколо, нали?
Отказвах да мисля за първия учебен ден, нов клас, непознати хора и прочие. Изхвърлих остатъците от омлета в боклука.
— Да, няма да е зле, но не смятам да ходя да им чукам на вратата и да ги моля да ми станат приятели.
— Няма да молиш, ако си облечеш една от онези прекрасни летни рокли, които носеше във Флорида, вместо този парцал — каза тя и ме подръпна за ръкава. — Ще флиртуваш.
Погледнах фланелката си. Отпред пишеше МОЯТ БЛОГ Е ПО-ДОБЪР ОТ ТВОЯ ВЛОГ. Абсолютно нищо й нямаше.
— А не искаш ли да изляза по гащи?
Тя се хвана замислено за брадичката.
— Мдаа, това определено би направило впечатление.
— Мамо! — разсмях се. — Би трябвало да ми се развикаш и да ми кажеш да не правя глупости!
— Миличка, не се притеснявам, че може да направиш някоя глупост. Но сериозно, положи усилие.
Не бях много наясно как точно да „положа усилие“.
Мама отново се прозя.
— Трябва да отида да поспя малко.
— Бягай, аз ще отида до супера да взема нещо за ядене.
И някакви растения и тор, евентуално. Лехата в двора наистина беше отвратителна.
Мама се спря на вратата и ме погледна.
— Кейти?
— Да?
През лицето й премина сянка, очите й сякаш потъмняха.
— Знам, че това преместване е изпитание за теб, особено преди последната ти учебна година, но това е най-доброто, което можахме да направим. Ако бяхме останали там, в онзи апартамент, без него… Време е да започнем да живеем отново. И татко ти така би искал.
Буцата, която мислех, че съм оставила във Флорида, отново се появи в гърлото ми.
— Знам, мамо. Не се притеснявай, добре съм.
— Нали не ме лъжеш? — каза тя и сви пръстите си в юмрук.
Слънцето от прозореца проблесна върху халката на безименния й пръст. Кимнах бързо, усещайки, че има нужда от уверение.
— Добре съм. Наистина. И ще отида да се запозная със съседите. Може да ги питам къде е супермаркетът например. Да положа усилие, нали се сещаш.