Слушах в захлас. Желанието да накараш седмина мъже да се борят за ръката ти, изправяйки се пред почти сигурна смърт, ми се струваше напълно непонятна.
— Снежната птица осъзнала, че дори най-силният и най-смелият воин в племето не може да се мери с нея. И трябвало да реши дали да го спаси, или да го остави да падне. Бил проявил завидна храброст, но не успял да стигне до върха.
— Е, глупости! Та той е бил само на метър след нея. Как ще го остави да умре? — възмутих се.
— Ти какво би направила? — попита Деймън с искрено любопитство.
— Като начало никога не бих накарала група мъже да доказват любовта си, вършейки нещо толкова глупаво и опасно, но ако някога се окажа в такова положение, което е крайно…
— Кити? — прекъсна ме той с укор.
— Ще му подам ръка и ще го спася, естествено. Няма да го оставя да се пребие, я!
— Но той не е устоял на изпитанието.
— Какво от това? — възразих. — Бил е съвсем близо до върха. Плюс това що за човек трябва да си, че да пратиш някого на сигурна смърт само защото не се е доказал? Такъв човек не е способен да обича, нито пък заслужава да бъде обичан.
— И Снежната птица е мислела като теб — каза той.
— Браво на нея — въздъхнах с облекчение.
Иначе романтичната легенда хич нямаше да ми се стори романтична.
— Принцесата преценила, че воинът все пак е достоен да стане неин съпруг, и решила да го спаси. В подножието на скалите ги чакал вождът, който останал много доволен от избора на дъщеря си. Благословил съюза им и направил война свой наследник.
— Значи оттам идва името на Сенекските скали.
— Поне така е според легендата — кимна Деймън.
— Много красива история, но ако питаш мен, да накараш някого да се катери хиляди метри само за да докаже любовта си, е малко прекалено.
— Съгласен съм — засмя се той.
— И слава богу. Иначе в днешно време току-виж някоя те накарала да пресичаш магистралата с вързани очи, за да й покажеш колко я обичаш.
В мига, в който изтърсих тази глупост, ми се прииска да си отхапя езика. Дано поне да не си беше помислил, че имам предвид себе си.
— Няма такава опасност — отвърна той и ме изгледа многозначително.
— Оттук може ли да се стигне до най-високата точка, за която се разправя в легендата? — попитах.
— Не — поклати глава той. — Можеш да стигнеш до каньона, но е доста път. Не те съветвам да опиташ сама.
— О, въобще не се притеснявай — разсмях се. — Не би ми хрумнало дори. Но наистина е интересно какво е довело индианците по тия места. Дали са търсели нещо? — Пристъпих встрани, за да заобиколя един огромен камък.
— Доста невероятно ми се струва да са били привлечени от някакви си скали.
— Кой знае — отвърна той и след кратко мълчание каза:
— Хората гледат на древните вярвания като на нещо примитивно и глупаво, но непрекъснато откриваме нови и нови истини в преданията от миналото.
Погледнах го крадешком, опитвайки се да преценя дали говори сериозно. Струваше ми се много по-зрял от момчетата на негова възраст.
— Затова ли се е подновил интересът към скалите?
Той сведе поглед към мен, за да ми отговори.
— Самият състав на скалите е… — Изведнъж ококори очи. — Коте?
— Няма ли да престанеш да…
— Тихо! — процеди той през зъби, вперил поглед някъде зад рамото ми. После ме хвана над лакътя и каза: — Обещай ми, че няма да истерясаш.
— Защо да истерясам? — прошепнах.
Деймън ме притегни към себе си и почти ме прегърна. Прималя ми, трябваше да опра ръце на гърдите му, за да не залитна. Гръдният му кош сякаш вибрираше под дланите ми.
— Виждала ли си мечка?
Вълнението ми за секунди прерасна в страх.
— Какво?! Мечка ли има?
Дръпнах се от прегръдката му и рязко се обърнах.
Да, имаше мечка.
На не повече от четири-пет метра от нас. Огромна, черна, рунтава мечка, която душеше въздуха наоколо с дългата си космата муцуна. Ушите й се наостряха при всяко наше вдишване. За миг изпитах странно възхищение, почти страхопочитание. Никога не бях виждала мечка на живо. Имаше нещо величествено в това грамадно животно, в начина, по който се движеха мускулите му под дебелата козина, в тъмните му очи, които ни гледаха съсредоточено.
Мечката пристъпи напред и попадна под сноп слънчеви лъчи, които се процеждаха през клоните на дърветата. Черната й козина сякаш заблестя на слънцето.