Умирах.
Никога нямаше да видя мама отново. Мили боже, това щеше да я съсипе. Не можех да си отида така нелепо. С малкото разсъдък, който ми бе останал, отчаяно се молех някой да ме намери, преди да е станало късно, но всичко наоколо започна да потъва в мрак. Пропаднах в черна бездна. Натискът върху гърлото ми сякаш отслабна. Огънят в дробовете ми поутихна. Болката си отиваше. Самата аз си отивах, погълната от непрогледна тъма.
Изведнъж престанах да усещам ръцете му. Дочух тъп удар в далечината като от тяло, което се удря в асфалта. Имах чувството, че се намирам на дъното на дълбок кладенец, а звукът идва някъде високо над мен.
Но можех да дишам. Жадно тласках всяка глътка живителен въздух надолу по изтръпналото си гърло, за да захраня лишените си от кислород органи. Рефлексите ми се възвърнаха и започнах да кашлям.
Някой извика на странен, мелодичен език, който никога не бях чувала. Последва друг вик и тъп звук като от удар. Нещо тежко се стовари до мен. Отдръпнах се инстинктивно и тялото ми се сви от болка. Зарадвах се. Значи бях жива.
Две смътни фигури се биеха в тъмнината. Едната от тях — на мъж — сграбчи другата и я вдигна високо във въздуха с невъобразима, брутална, нечовешка, невъзможна сила.
Задуши ме поредният пристъп на кашлица. Обърнах се на една страна, за да не се задавя, и тежестта ми падна върху наранената ми китка. Прималя ми от болка.
— По дяволите! — дочу се плътен мъжки глас.
Проблесна ярка жълто-червена светлина. Уличните лампи до края на пресечката изгърмяха и всичко наоколо потъна в мрак. Превих се на две от непреодолим позив за повръщане. Чу се скърцане на чакъл и пред очите ми се появиха чифт туристически обувки. Вдигнах ръка да се предпазя от този, който ги носеше.
— Не се бой. Всичко свърши. Добре ли си?
Нечия ръка нежно легна на рамото ми. С някаква далечна част на замъгленото си съзнание отчетох, че гласът ми се струва познат.
— Недей да мърдаш.
Опитах се да вдигна глава, но така се замаях, че почти ми причерня. Зрението ми се замъгли, после отново се проясни. Лявото ми око вече беше напълно затворено от отока и пулсираше с всеки удар на сърцето ми.
— Всичко е наред.
От рамото ми тръгна топлина, спусна се надолу по ръката ми, обгърна китката ми, отпусна скованите мускули и проникна още по-дълбоко. Почувствах се така, сякаш лежах по белите плажове на Флорида и се приличах на жаркото слънце.
— Благодаря, че…
Думите ми увиснаха във въздуха, когато лицето на моя спасител най-после влезе във фокус. Високи скули, прав нос, плътни устни. Лице толкова поразително красиво и така студено, че не можех да допусна, че има нещо общо с топлината, която постепенно обхващаше цялото ми тяло. Чифт блестящи, неповторимо зелени очи срещнаха моите.
— Кити? — каза Деймън и челото му се сбърчи от искрена загриженост. — Добре ли си?
— Ти?! — прошепнах, скланяйки глава на една страна.
Едва сега забелязах, че е спряло да вали.
— Да, аз съм — отвърна той, вирвайки гарвановочерна вежда.
Замаяна, погледнах към китката си, около която той бе обвил дланта си. Не ме болеше вече, беше спряла и да пулсира, но допира с него предизвикваше някакво ново, непознато усещане. Дръпнах си ръката, объркана.
— Мога да ти помогна — настоя той и отново посегна да ме докосне.
— Не! — извиках и гърлото ми изтръпна от болка.
Той постоя, клекнал над мен още секунда-две, и после се изправи.
— Както и да е — каза тихо, хвърляйки поглед върху китката ми. — Ще извикам полиция.
Опитвах се да не слушам, докато говореше с полицията. Постепенно се съвзех и започнах да мисля по-рационално.
— Благодаря ти — промълвих.
Гласът ми беше дрезгав и всяко напрежение в гърлото ми предизвикваше болка.
— Не ми благодари — отвърна той и прокара пръсти през косата си. — Вината е моя, по дяволите.
Защо пък да е негова вината? Явно мозъкът ми все още не работеше нормално, защото това звучеше абсурдно. Облегнах се внимателно назад и вдигнах поглед към лицето му. Веднага съжалих. Изглеждаше озверял. И готов да ме защити на всяка цена.
— Нещо интересно ли видя, котенце?
Моментално сведох очи и погледът ми попадна върху стиснатите му юмруци. По кокалчетата на ръцете му нямаше и драскотина.