— А, понеже ти си експерт в тая област!
— След едномесечно познанство с теб определено мисля, че съм експерт! — сопнах се и се преместих на другия край на дивана.
Главата ми се замая.
— Добре ли си? — попита за пореден път той и се протегна да сложи длан на здравата ми ръка. — Кити?
— Да, добре съм! — отвърнах, дърпайки ръката си.
— Знам, че сигурно си много разстроена след снощи — каза той, вперил поглед някъде пред себе си, — но недей да превръщаш това, което ти се случи, в нещо повече от случайно нападение на откачен човек.
— Деймън!
— Не искам Ди да си мисли, че из града се разхожда някакъв маниак, който напада момичета. — Погледът му беше суров и студен. — Разбираш ли какво ти казвам?
Устните ми се разтрепериха. Идеше ми да ревна. Не, идеше ми да го халосам с нещо. Значи всичката тази загриженост беше заради сестра му? Как може да съм такава глупачка!
Очите ни се срещнаха. Гледаше ме толкова втренчено, сякаш се опитваше да ме накара с поглед да се подчиня.
Ди се прозя шумно и той моментално извърна глава.
— Добро утро! — каза весело тя и свали краката си на пода с тропот, който ми се стори неочаквано силен за човек с нейното тегло. — Отдавна ли сте будни?
Деймън въздъхна с раздразнение.
— Не, Ди, току-що се събудихме. Толкова силно хъркаше, че ни събуди без време.
— Съмнявам се — изсумтя тя и се обърна към мен. — Кейти, как се чувстваш тази сутрин?
— Понаболява ме тук-там и съм малко схваната, но в общи линии съм добре.
Тя се усмихна, но в очите й все още се четеше някаква вина, което беше просто абсурдно. После се изправи, опитвайки се да приглади къдриците си, но те отново скочиха непокорни в мига, в който отдръпна ръцете си.
— Мисля, че е време да отида да ти направя закуска.
Преди да успея да отговоря, тя беше вече в кухнята, откъдето започна да се чува хлопането на шкафчета и дрънченето на тенджери и чинии.
Деймън стана и се протегна. Мускулите на гърба му се очертаха дори през фланелката. Извърнах поглед.
— Обичам сестра си повече от всичко на света — каза той тихо. — Бих направил невъзможното, за да я предпазя, да е добре. Моля те, недей да я плашиш със странни истории.
Почувствах се ужасно незначителна.
— Ти си кретен, но нищо няма да й кажа — отвърнах и вдигнах глава да го погледна. Очите му бяха толкова яркозелени, че ми пречеха да се съсредоточа. — Доволен ли си?
Нещо премина през лицето му. Гняв? Съжаление?
— Всъщност не. Ни най-малко.
Никой от нас не извърна поглед. Въздухът в стаята сякаш стана по-тежък и по-плътен. Имах чувството, че ако протегна ръка, ще го пипна.
— Деймън! — извика Ди от кухнята. — Ела да ми помогнеш!
— Трябва да отидем да видим какво прави, преди да е унищожила кухнята — каза той и прокара длани по лицето си. — Не е невъзможно.
Тръгнах след него към кухнята. Една от вратите на стаите беше отворена и в коридора грееше ярко слънце. Внезапната светлина ме заслепи и изведнъж си дадох сметка, че нито съм се сресала, нито съм си измила зъбите още. Инстинктивно се отдръпнах по-далеч от Деймън.
— Трябва да… вървя.
Той ме погледна изненадан.
— Да вървиш ли? Къде?
Усетих как се изчервявам.
— Горе. Трябва да си взема душ.
За моя изненада той не реши да се направи на интересен. Просто кимна и влезе в кухнята. Докато се качвах по стълбите, неволно докоснах лицето си с ръка и по тялото ми премина тръпка. Господи! Едва не умрях снощи!
— Ще се оправи ли? — чух гласа на Ди.
— Да, всичко ще бъде наред — отвърна Деймън търпеливо. — Не се притеснявай. Нищо страшно няма. Всичко свърши.
Надвесих се през парапета, за да ги чувам по-добре.
— Не ме гледай така. Нищо няма да ти се случи — въздъхна Деймън, този път доста изнервен. — Нито пък на нея. — Последва пауза. — Можеше да се очаква нещо такова.
— Ти очакваше ли? — почти извика Ди. — Защото аз все се надявах, че поне веднъж ще живеем нормално, че ще можем да имаме поне един приятел — истински — без те да се опитат…
Гласовете им станаха по-тихи и вече не можех да различа думите им. За мен ли говореха? Би следвало, но изобщо не се връзваше. Стоях напълно объркана и се мъчех да проумея за какво друго може да говорят.
След малко гласът на Деймън се чу по-ясно.
— Не знам, Ди. Ще видим как ще се развият нещата. — Той млъкна за миг и после се разсмя. — Направо ги преби тия яйца. Дай на мен.