— Ох, това наистина беше смешно!
Идеше ми да потъна под масата. След сутринта, в която двамата със сестра му ми бяха направили закуска, той някак ме избягваше, но не това бе проблемът. Исках да му благодаря, че ми спаси живота. Да му кажа едно нормално „благодаря“, което нямаше да завърши с размяна на обиди, но в малкото случаи, в които се бяхме засичали, той се спираше само колкото да ме изгледа така, че дори през ум да не ми мине да го заговоря.
Деймън беше най-съвършено красивият индивид от мъжки пол, когото бях виждала. Чертите на лицето му можеха да накарат всеки художник да даде мило и драго, само и само да му позира. Изглеждаше изумително от всякакъв ракурс. Но можеше да бъде най-големият кретен на света.
— Нали няма да дойде насам? — прошепнах на Ди, която изглеждаше така, сякаш всичко това й бе страшно забавно.
— Здрасти, малката — дочу се в този миг дрезгавият глас на Деймън.
Сепнах се и побързах да скрия шинираната си ръка под масата, за да не му напомням какви проблеми съм му създала.
— Здрасти — отвърна Ди и подпря брадичката си на ръце. — Какво правиш тук?
— Гладен съм — отвърна сухо той. — Тук хората идват да ядат, нали?
Гледах съсредоточено полуизядения си бургер и побутвах картофите из чинията, искайки да се слея с ръждивочервените сепарета, докато не си тръгне. Опитвах се да мисля за всичко друго, но не и за него — за книги, за филми, за телевизионни предавания, за тревата навън…
— С изключение на теб, разбира се — каза той, визирайки мен. — Ти явно си дошла да си играеш с храната.
Мамка му! Наложих най-лъчезарната усмивка, на която бях способна, и се приготвих за схватка. Щом очите ми срещнаха неговите, усмивката моментално секна. Той ме гледаше с очакване, сякаш знаеше какво си мисля, и искаше да му се изрепча.
— Ами какво да ти кажа, мама обикновено ме води в детския кът на „Чък и Чийз“, та не се чувствам много в свои води тук. Липсва ми басейнът с топки, ако ме разбираш.
Ди се изкиска и вдигна глава към брат си.
— Не е ли чудесна?
— Самата прелест — отвърна той все така сухо и скръсти ръце. — Как ти е шината?
Въпросът му ме свари неподготвена. Всъщност ръката ми беше вече съвсем добре. Дори исках да махна шината, но майка ми не ми даваше да я сваля дори за да се изкъпя.
— По-добре. Благодаря…
— Няма нужда — прекъсна ме той и прокара пръсти през косата си. — Впрочем лицето ти изглежда доста по-прилично.
Инстинктивно сложих длан на бузата си.
— Радвам се, че мислиш така — казах, хвърляйки озадачен поглед към Ди.
Тя ме изгледа закачливо и отново се обърна към брат си.
— Искаш ли да седнеш при нас? Почти приключваме.
— Не, благодаря — отвърна Деймън, сякаш му беше предложила най-абсурдното нещо на света.
Заех се отново да побутвам храната по чинията си, но Ди не му остана длъжна.
— Толкова по-зле за теб.
— Деймън! Не мога да повярвам, че вече си тук!
Обърнах се по посока на явно много развълнувания женски глас. Една дребна, красива блондинка махаше от входа. Деймън също й махна, недотам въодушевено, след което тя изприпка до масата ни, метна му се на врата, целуна го бързо по бузата, след което го хвана собственически подръка.
Стомахът ми се сви. Да не би да имаше приятелка? Погледнах към Ди, която изобщо не изглеждаше доволна.
— Здравей, Ди, как си? — каза момичето, когато най-после реши да ни удостои с вниманието си.
— Супер, Ашли. А ти? — отвърна Ди със сдържана усмивка.
— Ооо, прекрасно! Изобщо не мога да се оплача — каза тя и побутна Деймън с лакът, сякаш той бе причината за великолепното й настроение.
Имах чувството, че всеки момент ще се задуша.
— Ти нямаше ли да заминаваш с братята си? — попита Ди и й хвърли необичайно хладен поглед. — Мислех, че ще се върнеш чак за училище.
— Отказах се — отвърна тя и отново вдигна глава към Деймън, който явно започваше да се чувства неудобно.
— Хм, много интересно — каза Ди и лицето й придоби съвсем котешко изражение. — Ох, извинявай, колко неприлично от моя страна. Ашли, това е Кейти. Отскоро е в нашия забележителен град.
Насилих се да се усмихна на момичето. Нямах причина да ревнувам, нито да ме е грижа дори, но тя беше много красива, мамка му.
Усмивката на Ашли угасна. Тя отстъпи крачка назад и ме изгледа изпитателно.