Страх.
Последното, което исках, бе да се явя на първия учебен ден в ново училище с шина на ръката, но майка ми упорито настояваше да изчакам контролния преглед, който бе насрочен за след края на часовете, и бях принудена да пристъпя прага на Питсбъргската гимназия, изтърпявайки не само обичайните коментари от рода на „Я, ново момиче!“, но и далеч по-неприятните погледи, които сякаш казваха „Я, ново момиче! Кой ли го е пребил?“.
Всички ме зяпаха, все едно че бях двуглаво извънземно. Не знаех дали да се чувствам като знаменитост, или като някой, избягал от лудницата. Никой не понечи да ме заговори.
За щастие сградата на училището беше сравнително малка и нямах проблем да се ориентирам къде са класните стаи, в които имах часове. Бях свикнала с училища, които бяха на по четири-пет етажа, с няколко крила, пръснати из огромни дворове. Питсбъргската гимназия имаше два етажа и толкоз.
Намерих лесно кабинета за часа на класния и седнах на един празен чин сред любопитни погледи и няколко плахи усмивки. Съседите ми ги нямаше. Едва в началото на втория час се появи Деймън. Влезе нахакано в класната стая, секунди преди да бие звънецът, и разговорите буквално спряха. Няколко от момичетата край мен дори престанаха да пишат в тетрадките си.
Приличаше на рокзвезда с небрежната си усмивка и убийствената си самонадеяност. Моментално прикова вниманието на всички, особено когато преметна учебника си по тригонометрия от едната ръка в другата и прокара пръсти през гъстата си, къдрава коса. Джинсите висяха ниско на хълбоците му и когато вдигна ръка, под фланелката му лъсна педя златиста плът, от което математиката внезапно стана много по-интересна.
Едно червенокосо момиче на съседния чин въздъхна тежко и смотолеви на приятелката си:
— Какво ли не бих дала да пипна тия плочки! Трябва да го предлагат в менюто, мамка му!
— Ужасна си! — изкиска се другата.
— Заедно с близнаците Томсън за гарнитура — отвърна закачливо червенокоската и цялата пламна, когато Деймън мина покрай нея.
— Лиса, голяма си мръсница! — засмя се брюнетката.
Бях вперила поглед в тетрадката си, но знаех, че е седнал точно зад мен. Целият ми гръб беше изтръпнал. Секунда по-късно нещо ме ръгна в плешките. Прехапах устни и погледнах през рамо.
— Как е ръката, котенце? — ухили ми се той и ме изгледа самонадеяно с искрящите си зелени очи.
От вълнение и притеснение имах чувството, че ще припадна. Да не би да е написал нещо на гърба ми? Нямаше да се изненадам. Усетих как се изчервявам.
— Добре — отвърнах, прибирайки кичур коса зад ухото си. — Скоро ще ми махнат шината.
Деймън почука с химикалката си по ръба на чина.
— Дано. Ще ти е от полза, предполагам.
— За какво по-точно?
— За това, което се случва по теб — каза той и описа кръг във въздуха с химикалката, явно намеквайки за външния ми вид.
Присвих очи. Изобщо не исках да знам какво има предвид. Нищо ми нямаше нито на джинсите, нито на фланелката. Изглеждах като всички останали в стаята, с изключение на двама-трима, които си бяха загащили фланелките в панталоните. Не бях видяла някой да се разхожда с каубойска шапка или с тупирана коса. Момчетата и момичетата тук изглеждаха точно като онези във Флорида, само дето ги грозеше по-малка опасност да хванат рак на кожата.
Лиса и приятелката й бяха спрели да говорят и гледаха ту Деймън, ту мен с отворена уста. Само да посмееше да каже нещо тъпо, щях да го просна насред класната стая. Шината ми беше достатъчно тежка, че да свърши работа.
Той се надвеси напред и топлият му дъх ме погали по бузата, когато заговори.
— Просто по-малко хора ще те зяпат, ако си без шина. Това исках да кажа.
Не му повярвах нито за миг, че само това е имал предвид. Да не говорим, че както се беше лепнал за мен, не по-малко, ами всички до един ни зяпаха. А никой от нас не отместваше поглед. Бяхме се вторачили един в друг в някакъв епичен дуел с очи, който нямах намерение да загубя. Помежду ни се чувстваше странно напрежение, което и преди бях усещала с него.
Момчето, което седеше до Деймън, подсвирна тихо и каза:
— Пич, Ашли ще ти счупи главата.
— Няма — ухили се Деймън. — Прекалено много й харесва главата ми, че да стигне дотам.