Той взе някакви листове от бюрото и вдигна очи да огледа класа. Когато погледът му попадна върху мен, кръвта буквално се дръпна от лицето ми.
— Добре ли си? — прошепна Лиса.
Господин Ларисън задържа погледа си върху мен малко по-дълго, а после извърна глава в друга посока. Въздъхнах с облекчение.
— Да — отвърнах на Лиса, преглъщайки тежко. — Добре съм.
Облегнах се на стола, вперила празен поглед напред, и започнах да слушам господин Гарисън, който обясняваше какво ще учим и в какви лабораторни занятия ще участваме. За мой ужас предвиждаше се задължителна дисекция на животно. Самата мисъл да режа животно, пък било то и мъртво, ме ужасяваше.
Но далеч не толкова, колкото ме ужасяваше господин Гарисън. През целия час имах чувството, че ме пронизва с поглед, а най-неприятното бе, че сякаш виждаше през мен. Какво, по дяволите, ставаше тук?
Столът на училището се намираше до салона за физическо. Беше дълго, правоъгълно помещение, в което миришеше на претоплена храна и дезинфектанти. Просто да ти се отяде. Имаше десетки бели маси, но когато влязох, почти всички вече бяха заети. Наредих се на опашката и видях малко по-напред Кариса.
По едно време тя се обърна, забеляза ме и ми се усмихна.
— Има спагети. Или поне това, което тук наричат спагети.
Намръщих се, но сипах една щипка в чинията си.
— Не изглеждат чак толкова гадно.
— Да, на фона на рулото с кайма са просто супер — отвърна тя и също си сипа, добавяйки малко салата за гарнитура.
После, за моя изненада, си взе шоколадово мляко.
— Знам — каза тя, явно доловила учудването ми. — Не върви със спагети, но го обичам.
— Хич не върви — засмях се и посегнах да си взема бутилка вода. — Позволяват ли да се обядва извън училище?
— Не, но не ни създават проблеми, ако решим да ядем другаде. — Кариса подаде няколко долара на касиерката и после отново се обърна към мен. — Имаш ли с кого да седнеш?
— Да — кимнах, докато плащах храната си. — Ще седна с Ди. Ти?
— Какво? — възкликна тя.
Вдигнах глава да я погледна. Беше зяпнала от изненада.
— Ще седна с Ди — повторих. — Ако искаш, можеш да…
— Не, не мога! — прекъсна ме тя и ме издърпа настрани от опашката.
— Сериозно ли? — вирнах вежди. — Защо? Да не би да са прокажени?
— Не — отвърна тя, намествайки очилата си. — Много са готини даже, но последното момиче, което седя с тях, изчезна.
Разсмях се нервно.
— Бъзикаш се, нали?
— Уви, не — каза тя съвсем сериозно. — Стана по същото време, когато изчезна и брат им.
Не можех да повярвам! Какво друго ми предстоеше да чуя? Извънземни. Мъже в черно. Човекът пеперуда. Оставаше да ми се яви Дядо Коледа от плът и кръв!
Кариса хвърли поглед към една маса, пълна с момчета и момичета, явно нейни познати. Няколко места бяха свободни.
— Казваше се Бетани Уилямс. Прехвърли се в нашето училище по средата на десети клас, малко след като бяха дошли те. — Кариса кимна към дъното на столовата. — Почна да ходи с Доусън и двамата изчезнаха в началото на единайсети клас.
Защо ми се струваше познато това име? Вече съвсем се бях сбъркала. Как можеше Ди да премълчи толкова много неща?
— Както и да е. Искаш ли да седнеш с нас? — попита Кариса.
Поклатих глава, чувствайки се кофти, че не приемам поканата й.
— Обещах на Ди да седна с нея днес.
— Е, може би утре тогава — примири се Кариса с плаха усмивка.
— Да — усмихнах й се мило. — Утре определено.
Наместих раницата си, хванах здраво таблата и тръгнах към дъното на столовата. Веднага видях Ди. Говореше с единия от братята Томсън и въртеше кичур гарвановочерна коса около пръста си. Срещу единия златокос бог стоеше друг с гръб към мен, приседнал небрежно върху масата. Запитах се кой от двамата е гаджето й, с което уж не се виждаше често. На масата имаше само две свободни места. Отначало видях само момчетата и Ди, но когато правият от братята Томсън се премести, забелязах и русата глава на Ашли. Стори ми се странно, че седи по-високо от останалите. Миг по-късно разбрах защо.
Седеше в скута на Деймън. Беше обгърнала шията му с ръце и притискаше гърди в неговите, смеейки се на нещо, което бе казал.
Този същият не беше ли се опитал да ме целуне на верандата преди няколко дни? Бях повече от сигурна, че не си въобразявам. Как можеше да е такъв кретен!