— Честно казано, не знам. Това, че съм мъж, достатъчна причина ли е?
— Не бих казала — отвърнах, вперила поглед в земята. Едва различавах краката си, толкова беше тъмно.
— Така си и мислех — каза той.
Не можех да видя изражението му, а много ми се искаше, защото никога не успявах да разбера какво си мисли, а понякога очите му бяха в пълно противоречие с думите му.
— Както и да е. Аз… Наистина съжалявам за това, което стана.
Извинението му толкова ме изненада, че се спънах в един камък. Той ме хвана да не падна и веднага се отдръпна, но краткият миг, в който топлият му дъх погали лицето ми, бе достатъчен, за да настръхна цялата. Това, че ми се извиняваше, ми дойде като гръм от ясно небе. Не знаех кое е по-лошо — да не си дава сметка, че се е държал идиотски, или да е напълно наясно колко ме е обидил.
— Кити? — каза той, явно озадачен от мълчанието ми.
Вдигнах глава да го погледна.
— Почувствах се адски гадно.
— Знам…
— Не, съмнявам се, че знаеш — отвърнах и ускорих крачка, обвивайки ръце около тялото си, за да се сгрея. — Направо ме вбеси. Не мога да те разбера. Понякога се държиш нормално, друг път си най-големият кретен на света.
— Но все пак съм натрупал някои червени точки, нали? — каза той и ме застигна, насочвайки лъча на фенерчето напред, така че да виждам препятствията по пътя. — От следобеда край езерото и после от разходката в гората? А това, че те спасих онази вечер, брои ли се?
— Натрупал си червени точки пред сестра си. Не пред мен. Пък и да беше пред мен, с вчерашното си поведение щеше да си ги загубил.
Той замълча за миг.
— Много ме заболя. Наистина.
Спрях и се обърнах към него.
— Защо изобщо говорим? — попитах.
— Виж, много съжалявам за вчера — каза той и въздъхна тежко. — С нищо не си заслужила да се държим по този начин с теб.
Не знаех какво да отговоря. Явно беше искрен и сякаш наистина се разкайваше, но от друга страна, не е като да не беше имал избор. В стремежа си да кажа нещо мило, изтърсих може би най-неподходящото.
— А аз съжалявам за брат ти, Деймън.
Той се закова на място. Едва го виждах в тъмнината. Последва дълго мълчание и започнах да се съмнявам, че въобще ще ми отговори.
— Ти нямаш никаква представа какво се случи с брат ми.
Стомахът ми се сви.
— Знам само, че е изчезнал.
Снопът светлина от фенерчето в ръката му потрепери.
— Беше отдавна.
— Било е миналата година — отбелязах плахо. — Нали?
— Да, права си. Просто ми се струва, че е минало повече време. — Той извърна глава и половината му лице излезе от сянка. — Как разбра за него?
— Говореха в училище. Изненадах се, че не сте ми го споменали.
— А трябваше ли? — попита той.
Погледнах го, опитвайки се да разгадая по изражението му какво става в главата му, но беше прекалено тъмно.
— Не знам. Такива неща не се случват всеки ден и ми се стори странно.
Деймън отново тръгна да върви.
— Избягваме да говорим за това, Кити.
Беше разбираемо.
— Съжалявам, не исках да си пъхам носа в лични работи — отвърнах, опитвайки се да вървя в крак с него.
— Нима? — Гласът му беше строг, движенията — резки и насечени. — Брат ми го няма вече. Едно нещастно семейство сигурно никога вече няма да види дъщеря си, а ти се интересуваш защо никой не ти е казал?
Прехапах устни, чувствайки се като пълен глупак.
— Извинявай. Просто всички са толкова… потайни и понякога страшно се озадачавам, Деймън. Нищо не знам за семейството ти. Никога не съм виждала родителите ти. Ашли ме ненавижда без очевидна причина. Адски е странно две семейства с тризнаци да се преместят в такъв малък град по едно и също време. Вчера ти изсипах чиния с храна на главата и никой не ме смъмри дори. Това нормално ли е? Въобще в целия град нещо не е наред. Хората зяпат Ди, все едно я мислят за принцеса или се страхуват от нея. Зяпат и мен…
— Говориш, сякаш всичките тези неща са по някакъв начин свързани.
Вече едва успявах да го догонвам. Навлизахме все по-навътре в гората, трябва да бяхме стигнали почти до езерото.
— А не са ли?
— От къде на къде ще са? — отвърна той, видимо раздразнен. — Мисля, че те гони някаква параноя. Нормално е. И аз бих се чувствал така, ако ме бяха нападнали малко след преместването ми на ново място.