— Защо? Какви способности имате?
Деймън ме стрелна с поглед, сякаш се опитваше да прецени колко може да ми каже.
— Колкото по-малко знаеш, толкова по-добре — отсече накрая.
— А, не! — поклатих глава. — Не може да ми подметнеш нещо такова и да спреш дотам. Трябва да ми кажеш всичко. Дължиш ми поне толкова.
— Ако питаш мен, ти ми дължиш. При това тройно — отвърна той.
— Защо пък тройно?
— Заради онази нощ, когато те нападнаха, за тази вечер и за деня, в който реши да накичиш Ашли със спагети — каза той, отброявайки на пръсти. — Надявам се да не се наложи да те спасявам четвърти път.
— Искаш да кажеш, че си сме спасил от Ашли?
— Естествено! Изобщо не се шегуваше, когато каза, че ще те унищожи. — Той млъкна изведнъж и затвори очи. Личеше, че се колебае дали да продължи. После въздъхна тежко и махна с ръка. — Майната му! И без това вече знаеш доста неща. Можем да контролираме светлината, да я манипулираме така, че да ставаме невидими, да заличаваме сенките и въобще да правим каквото си поискаме. Нещо повече, притежаваме умението да улавяме светлината и да използваме силата й. Не можеш да си представиш какво е да те удари нещо такова. Едва ли някой човек би оцелял.
— Добре… — промълвих едва-едва. — Чакай, онази светлина, която видях, когато срещнахме мечката?
— Аз бях и преди да попиташ, не съм убил мечката. Просто я прогоних. Не знам какво ти стана, че припадна. Сигурно понеже беше твърде близо до мен или може би от страх. Всъщност няма значение. — Той се загледа в тревата и продължи: — Всеки от нас има някакви лечителски способности, но не всички са еднакво надарени в това. Аз горе-долу се справям, но Адам — един от братята Томсън — е просто ненадминат. Може да изцели всичко, стига да е останал някакъв живот в човека. Освен това сме на практика неунищожими. Уязвими сме единствено ако бъдем нападнати в истинския си вид. Е, вероятно би имало ефект и ако ни отрежат главата, докато сме в човешки образ.
— Да, рязането на глави обикновено има ефект.
Полагах огромни усилия да възприема онова, което ми казваше, но усещах, че разумът ми просто отказва да го приеме. Закрих с длани лицето си и просто седях известно време като в ступор.
— Ти си извънземен… — прошепнах накрая.
Деймън сви рамене и продължи:
— Способностите ни се проявяват едва след настъпването на пубертета, но въпреки това не ни е лесно да ги контролираме. Понякога нещата излизат извън контрол.
— Сигурно е доста… трудно.
— Да, така е.
Свалих ръце от лицето си и ги кръстосах пред гърдите.
— Какви други способности имате?
— Обещай ми, че няма да хукнеш да бягаш пак — каза той и ми хвърли изпитателен поглед.
— Няма — отвърнах.
Вече бях толкова претръпнала, че едва ли нещо беше в състояние да ме изненада или уплаши.
— Можем да движим предмети, независимо дали са одушевени, или не. И не само това. Гледай.
Той вдигна едно паднало листо и го задържа във въздуха. То моментално започна да пуши. Миг по-късно от върховете на пръстите му изригнаха ярки оранжеви пламъци, които обгърнаха листото и го изпепелиха за секунди, но не угаснаха, а продължиха да играят върху ръката му.
Приближих се и протегнах длан към огъня. Топлината бе толкова силна, че едва не се опарих.
— Не те ли боли? — попитах, отдръпвайки се назад.
— Как ще ме боли? Нали огънят е част от мен — отвърна той и сведе горящите си пръсти към земята. От ръката му хвърчаха искри, но тревата наоколо остана невредима. Той махна с ръка и пламъците угаснаха като по команда. — Ето. Няма вече огън.
— Какво друго можеш да правиш? — попитах, ококорена.
Деймън се усмихна и после изчезна. Огледах се наоколо и го видях подпрян на едно дърво на няколко метра разстояние.
— Как, за бога… Чакай! Това си го правил и преди. Като се появяваше изневиделица зад гърба ми и ми изкарваше ума. Мислех си, че просто не съм усетила кога си се приближил, а ти всъщност се движиш адски бързо — казах, вцепенена, и се облегнах на дървото зад мен.
— Със скоростта на светлината, Кити — отвърна той и отново се появи пред мен толкова внезапно, колкото бе изчезнал. — Някои от нас могат да приемат различни образи от онези, които първоначално са си избрали. Да се превръщат във всякакво живо същество, било то човек или животно.