— Какво правиш тук, Ди?
Тя видимо се притесни и седна на фотьойла срещу широкото легло.
— Гледах те как спиш.
— Това е извратено — свъсих вежди. — Не ме стряскай, моля ти се.
Страните й пламнаха.
— Аз не в този смисъл. Просто чаках да се събудиш — каза тя и нервно взе да оправя косата си. — Исках да говоря с теб. Непременно.
Седнах на леглото. Ди изглеждаше уморена, сякаш не бе спала цяла нощ. Под очите й имаше тъмни кръгове, ръцете й висяха като безжизнени от двете страни на тялото й.
— Разбирам, но ми дойде малко неочаквано. И си е все така стряскащо.
— Трябва да говоря с теб — повтори тя, разтривайки очи.
— Добре. Дай ми две-три минути да се пооправя.
Тя кимна, облегна се назад във фотьойла и затвори очи. Хвърлих бърз поглед из стаята им за гости и се отправих към банята. На мивката намерих четката си за зъби и някои други лични вещи, които бях взела от къщи предишната вечер.
Пуснах водата и се заслушах в успокоителния ромон на силната струя. Измих си зъбите и взех да плискам лицето си. Един поглед в огледалото бе достатъчен, за да разбера, че не изглеждам по-отпочинала от Ди. На нищо не приличах. Косата ми стърчеше във всички посоки. На бузата ми имаше ярка червена следа от одраскване. Свих шепи под топлата струя и започнах да се мия. Драскотината щипеше.
Нищожното усещане за болка отприщи в мен далеч по-силни и по-неприятни чувства. В главата ми нахлуха сцени, образи и реплики от предишната вечер. Спомних си всичко. И ми се зави свят.
— Господи! — простенах, стискайки хладния мрамор на умивалника така, че чак кокалчетата на пръстите ми побеляха. — Най-добрата ми приятелка е извънземно.
Обърнах се рязко и отворих вратата. От другата страна стоеше Ди, сплела ръце зад гърба си.
— Ти си извънземно!
Тя бавно кимна.
Гледах я като втрещена. Може би щеше да е по-естествено да се уплаша или да се почувствам още по-объркана, но единственото, което изпитвах, бе непреодолимо любопитство.
— Направи го — казах, пристъпвайки крачка напред.
— Какво да направя?
— Онова, шантавото, дето светите като крушка — отвърнах.
На лицето на Ди изгря широка усмивка.
— Значи не те е страх от мен?
Поклатих глава. Как можеше да ме е страх от Ди?
— Не. Доста съм шашната от всичко, но ти си извънземно, мамка му. Това е толкова яко. Откачено, но определено по-скоро в добрия смисъл.
Брадичката й затрепери. Очите й се наляха със сълзи и заблестяха като скъпоценни камъни.
— Наистина ли не си отвратена? Харесвам те и не искам да те е страх или да страниш от мен.
— Естествено, че не съм отвратена.
Ди скочи по-бързо, отколкото човешкото ми зрение можеше да отрази, и ме прегърна удивително силно, след което се отдръпна, подсмърчайки.
— Цяла нощ седях като на тръни, особено след като Деймън не ми позволи да поговоря с теб. Единственото, което си мислех, беше, че съм загубила най-добрата си приятелка.
Извънземна или не, Ди си беше същата.
— Не си ме загубила. Никъде не възнамерявам да ходя.
Тя отново ме прегърна и този път едва не ми изкара въздуха от стиска не.
— Супер! Хайде, облечи се и ще ти направя закуска. Умирам от глад.
Тя изчезна от стаята, преди да успея да мигна. Щеше да ми отнеме известно време да свикна с начина, по който се движеха. Взех дрехите, които бях грабнала от нас предишната вечер, след като казах на мама, че ще преспя у Ди, преоблякох се набързо и слязох долу.
Ди вече приготвяше закуска и бъбреше по мобилния си телефон. Дрънченето на съдове и шуртенето на течаща вода заглушаваха почти напълно гласа й и не можах да разбера с кого говори. След малко тя затвори телефона и рязко се обърна. Миг по-късно вече стоеше пред мен и ме дърпаше към кухненската маса.
— След всичко, което се случи снощи, умирах от страх, че ще ни помислиш за пълни откачалки.
— Е, не може да се каже, че сте нормални — отвърнах.
— Да, но да си нормален понякога е толкова скучно — засмя се тя.
Хванах се за думите й като удавник за сламка и понечих да дръпна един стол, за да седна. Той се премести половин метър назад, още преди да го докосна. Погледнах към Ди, стресната.
— Ти ли го направи?