— Уви, не е — каза тя. — Трябва да се погрижим властите да не разберат, че знаеш истината. Работата им е да следят да не бъдем разкрити. Представяш ли си какво би станало, ако хората научат за нас?
Съвсем ясно си представях — бунтове, размирици, плячкосване. Хората винаги реагираха така на непознатото.
— Ония от службите биха направили всичко, за да запазят съществуването ни в тайна — допълни Ди и ме погледна в очите. — Не трябва да казваш на никого, Кейти.
— Няма да кажа! Никога не бих го направила! — изстрелях моментално. — Не бих могла да ви предам.
Бях съвсем искрена. Ди ми беше като сестра, а Деймън… не знам какъв ми беше, но никога нямаше да ги предам. Не и след като ми бяха доверили нещо толкова невероятно. — На никого няма да кажа.
Ди клекна до мен и сложи длан на ръката ми.
— Вярвам ти, но наистина трябва да внимаваме службите да не научат за теб, защото иначе просто ще изчезнеш.
Осемнайсета глава
— Кейти, много си мълчалива днес. Да не би да те тревожи нещо?
Изтръпнах. Мама винаги ме усещаше толкова добре, че трудно можех да скрия нещо от нея.
— Просто съм уморена — отвърнах с пресилена усмивка.
— Сигурна ли си, че е само това?
Почувствах се адски виновна. Рядко ми се отдаваше случай да прекарам малко време с мама и ми се искаше да бях по-разговорлива, но мислите ми бяха другаде.
— Извинявай, мамо. Нещо не съм на кеф днес.
Тя започна да мие чиниите от вечерята.
— Как са Деймън и Ди?
През целия ден не беше отваряла дума за тях.
— Добре са. Мисля дори да отида на кино с тях по-късно тази вечер.
— С двамата ли ще ходиш? — попита тя с лукава усмивка.
— Мамо, моля ти се — присвих очи.
— Миличка, аз съм ти майка. Имам пълното право да се интересувам.
— Наистина не знам. Дори не съм сигурна, че ще отидем. Просто имаше такава идея — казах, леко подразнена, и взех една ябълка от фруктиерата. — А ти какво ще правиш тази вечер?
— Ще изляза на кафе с господин Майкълс — отвърна тя, колкото е възможно по-небрежно.
— Господин Майкълс ли? И кой е той? — попитах, отхапвайки от ябълката. — Чакай, да не е оня готиният доктор от болницата?
— Да, самият той.
— Охо, да не те е поканил на любовна среща? — ухилих се и се облегнах на кухненския плот. — Браво на теб!
Мама се изчерви. Чак ми стана смешно.
— Просто ще се видим на кафе. Не е никаква любовна среща.
Значи затова цял следобед се рови в гардероба си и дори ме накара да избера между два от най-хубавите й тоалета.
— Е, надявам се да се забавляваш на нелюбовната среща.
Тя се усмихна и започна да ми разказва къде ще ходят с господин Майкълс, а после и за един пациент, когото бяха приели вчера. Преди да отиде да се приготви за излизане, взе, че ми донесе две рокли, които бе намерила в гардероба си.
— В случай че все пак отидете на кино, защо не облечеш някоя от тия рокли? Мисля, че ще ти стоят чудесно. Винаги съм смятала, че са прекалено младежки за мен.
— Мамо! — свъсих вежди. — Не аз имам любовна среща тази вечер.
— Нито пък аз! — отвърна тя и ми се опули пренебрежително.
— Щом казваш — подвикнах подире й, докато се качваше по стълбите.
Отне й по-малко от половин час да се нагласи и да излезе. Тъй като официално срещата не беше любовна, бяха се уговорили да се видят в едно малко и непретенциозно ресторантче в града. Надявах се да прекара хубаво, заслужаваше да се позабавлява малко. Откакто татко почина, не беше поглеждала мъж, та камо ли да излезе с някого. Което ме навеждаше на мисълта, че господин Майкълс не беше просто колега.
Като се изключи настояването на Ди да се съберем след вечеря, всъщност нямахме никакви планове за вечерта. Деймън цял ден ме държеше под око, но не му позволих да обикаля около къщата. Бяха ми казали, че арумианците са по-силни през нощта и обикновено нападат по тъмно, така че се чувствах сравнително в безопасност през деня. Исках да прекарам времето си нормално — да почета, да се занимавам с блога си, да се видя с мама. Но ми беше странно да правя такива банални неща след всичко, което бях научила. Мислех си колко много добрини можеха да направят със способностите си — да предотвратяват катастрофи, да се преборят с глада по света, да спасяват хора или поне котета, заседнали на дървета.