— Сигурен съм, че Ди с удоволствие би го изпълнила отново в твоя чест.
Досмеша ме.
— Много остроумно! — сопна му се Ди, която току-що бе влетяла в стаята с ключовете за колата в ръка. — Трябваше да те накарам ти да отидеш до магазина и да ми купиш сладоледа, който така егоистично омете, но понеже Кейти ми е приятелка и не искам да й се случи нищо лошо, ще отида аз.
Това означаваше, че ще остана насаме с Деймън… По дяволите!
— Не може ли той да отиде?
Деймън ми се ухили многозначително.
— Не — отвърна Ди, грабвайки чантата си. — Ако наоколо има някой арумианец, няма начин да не те надуши. Деймън трябва да остане с теб. Той е по-силен и може да те предпази.
Направо лошо ми стана.
— Не мога ли да си отида вкъщи?
— Нали си наясно, че дирята се вижда и през стени? — попита Деймън, прокарвайки небрежно ръка през косата си. — Но както искаш, погребението си е твое.
— Деймън! — смъмри го Ди. — Не стига, че си виновен, ами и се правиш на интересен. Кога ще се научиш най-после да не ми ядеш сладоледа?
— Явно сладоледът е жизненоважен — подметнах.
— Естествено, че е жизненоважен! А ти най-безсрамно ми го изяде! — разпали се пак Ди и замахна с чантата към брат си, но не успя да го улучи.
Деймън я изгледа пренебрежително и каза:
— Айде отивай и после право тук.
— Слушам! — отдаде му чест тя. — Вие искате ли нещо?
Поклатих глава.
Деймън затрептя и изчезна, за да се появи миг по-късно пред Ди. Прегърна я набързо и каза:
— Пази се.
Направо се изумявах колко обича сестра си и колко й трепери. За нея бе готов на всичко. Като го гледах как я пази като зеницата на очите си, ми се приискваше и аз да имах такъв брат.
— Винаги! — отвърна тя с усмивка, махна ми с ръка и изхвърча навън.
— Олеле! Трябва да внимавам да не изям сладоледа й някой път, че явно става страшно — казах, след като вратата се затръшна след Ди.
— Да, много внимавай, защото иначе дори аз няма да мога да те спася — засмя се той. — Е, котенце, явно ще ти бъда бавачка тая вечер. Как ще ми се отблагодариш?
Кръвта моментално се качи в главата ми.
— Първо на първо, не съм те молила за това. Ти ме застави да дойда тук. И престани да ми викаш котенце!
Деймън отметна глава назад и гръмко се разсмя. От гърления му смях ме побиха тръпки. Пулсът ми се учести, както когато се събудих в скута му.
— Охо! Много сме избухливи тая вечер.
— Още нищо не си видял!
— Не се и съмнявам. От теб всичко може да се очаква — отвърна той, тръгвайки към кухнята. — Идваш ли?
Поех дълбоко въздух и бавно издишах, за да се успокоя.
— Къде да идвам?
— В кухнята с мен. Гладен съм.
— Нали току-що изяде цяла кутия сладолед!?
— Е, и? Още съм гладен.
— Боже господи! Вие, извънземните, определено прекалявате с яденето — отвърнах, без да се помръдна от мястото си.
Деймън ме погледна през рамо и каза:
— Имам натрапчивото чувство, че е добре непрекъснато да те държа под око. Така че, идваш с мен, където и да отида.
Той изчака няколко секунди да го последвам и след като видя, че нямам такова намерение, добави с лукава усмивка:
— Или може би предпочиташ да те преместя насила?
Определено не исках да разбера как възнамерява да го направи.
— Не, благодаря — отвърнах, шмугнах се покрай него и се стоварих на един стол в кухнята.
Деймън грабна чиния с пилешко, останала от обяд, и започна да нагъва както стоеше прав.
— Искаш ли?
Поклатих глава. За разлика от него не ядях по десет пъти на ден.
Докато се движеше из кухнята, приготвяйки си още нещо за ядене, никой от нас не говореше. От вечерта на езерото не се бяхме заяждали един с друг. Не че се разбирахме, но сякаш бяхме сключили негласно примирие. Нямах представа какво да правя с него, след като не ми даваше повод да го захапя, но бях съвсем наясно, че не мога да се наситя да го гледам. Беше висок, едър и широкоплещест, а се движеше като танцьор. Всяко негово движение, дори най-простото, бе плавно, премерено и красиво като изкуство. А лицето му…
В този миг той вдигна глава от чинията си и попита:
— Добре ли си? Държиш ли се?
Моментално отместих поглед от него и се вторачих в чинията му, която вече бе полупразна. Толкова ли дълго го бях зяпала? Започвах да се изненадвам на себе си. Да не би цялата тая работа с дирята да ми се беше отразила по някакъв начин на хормоналния баланс?