— Щом толкова питаш, ще ти кажа защо.
Изненадах се. Не можах дори да предположа какво ми предстои да чуя.
— Защото няма да оцелееш нито ден без нас.
— Откъде си толкова сигурен?
— Вярвай ми. Много добре знам какво ти говоря — отвърна той и килна глава на една страна. — Знаеш ли с колко арумианци съм се сблъсквал? Стотици. И няколко пъти едва се измъкнах. Никой земен човек не би имал шанс срещу тях, нито пък срещу службите.
— Както и да е. Може ли да се дръпнеш вече?
Той се ухили и не помръдна. Така ме вбесяваше понякога. Имах две възможности: да стоя и да го гледам като пълен идиот или да се опитам да си измъкна от капана му. Избрах второто. Планът ми бе да се шмугна покрай него колкото е възможно по-бързо.
Не че постигнах нещо.
Беше като каменна стена. Само товарен влак можеше да го помести. Отчаяните ми опити да му се изплъзна явно го забавляваха, защото се ухили още по-широко.
— Задник! — процедих през зъби.
— Направо ме разбиваш с тая твоя уста — разсмя се той. — Целуваш ли момчета с това нещо?
Страните ми пламнаха.
— А ти целуваш ли Ашли?
— Ашли ли? — изненада се той и усмивката изчезна от лицето му, а очите му изведнъж помътняха. — Това май не ти дава мира. Искаш да разбереш, нали?
Обзе ме необясним пристъп на ревност, но го потиснах и успях да се ухиля.
— Айде няма нужда.
Деймън се надвеси още по-близо над мен и тръпчивият му аромат на мускус ме обгърна цялата.
— Хич не те бива да лъжеш, котенце. Моментално се изчервяваш и много ти личи.
Мамка му! Опитах се да го избутам и да се освободя от капана му, но той реагира моментално и ме сграбчи за ръката. Хватката му не беше силна, но я усещах до мозъка на костите си. Дланта му вибрираше и по кожата ми тръгнаха иглички. Бяха изненадващо остри, но ми беше приятно. Не исках да го гледам, но не бях в състояние да откъсна поглед от него.
Бяхме твърде близо един до друг и помежду ни се усещаше невероятно напрежение. Погледът му ме изгаряше. Той наведе глава и просто забравих да дишам. Гледах, вцепенена, плътните му устни, които бавно се извиха в усмивка. Не можех да се съсредоточа върху думите му, но те някак достигнаха до съзнанието ми през необяснимото усещане, което замъгляваше мозъка ми.
— Дали пък да не пробвам.
— Какво да пробваш? — попитах, неспособна да отместя очи от устните му. Усетих, че инстинктивно се накланям към него.
— Струва ми се, че и ти би искала да пробваш.
Той се приближи още повече, вдигна ръка към рамото ми и нежно обгърна шията ми.
— Косата ти е прекрасна.
— Какво?
— Нищо.
Плъзна пръсти към шията ми и бавно ги вплете в спуснатата ми коса. Устните ми сякаш сами се разтвориха в очакване. Стоях като вкаменена, жадувайки да разбера дали и той усеща това невъобразимо напрежение, дали споделя поне малко тази необяснима тръпка.
Деймън отдръпна ръката си, протегна се през мен и взе една бутилка вода от плота.
Почувствах се като ударена с мокър парцал. Какво, по дяволите, беше това?! Той ме погледна с насмешка и се върна на масата.
— Та за какво говорехме, котенце?
— Престани да ми викаш така!
— Ди взела ли е някой филм да гледаме? — попита той, отпивайки от водата.
— Доколкото разбрах, да — кимнах.
— Щом е така, да вървим да гледаме тогава.
Въздъхнах с досада и го последвах към хола.
— Кой избра тоя филм? — свъси вежди той, взимайки DVD-то от масата.
Свих рамене.
Деймън прочете с видимо отвращение описанието на обложката и махна с ръка.
— Карай да върви.
Прокашлях се, пристъпих от крак на крак и казах:
— Виж, Деймън, наистина няма нужда да седиш и да гледаш филм с мен. Ако ти се прави нещо друго, няма проблем. Нищо няма да ми стане да постоя сама известно време.
Той ме погледна и сви рамене.
— Не ми се прави друго.
Как ли пък не! Мисълта, че единственото, което иска да прави в момента, е да гледа филм с мен, ми се видя по-абсурдна и от това, че е извънземен.
Прекосих стаята и седнах в единия край на дивана, докато Деймън се занимаваше с DVD плейъра. След малко той също дойде и седна в другия край. Миг по-късно телевизорът заработи, въпреки че дистанционното беше на шкафа отсреща. Добре, че нямах такива умения. Щях да се разложа от мързел.
Деймън хвърли поглед към мен и аз моментално се вторачих в телевизора.