— Ако вземеш да заспиш, мисли му!
— Теб пък какво те бърка? — попитах, подразнена.
— Просто гледай филма — отвърна той с пресилена усмивка.
Изгледах го изпод вежди, но нищо не казах.
След малко Деймън се намести по-удобно на дивана и разстоянието помежду ни се скъси. Дъхът ми секна, но той за щастие се беше съсредоточил в екрана на телевизора и не го забеляза.
Гледах красивия му профил и за стотен път се запитах какво ли си мисли. И както винаги, не можех дори да предположа. Всичко това започваше ужасно да ме дразни. Загледах се във филма, колкото да разсея мислите си, и реших, че странното привличане, което изпитвах към него, ще да е плод на въображението ми. Нямаше как да е друго.
Напрегната и озадачена от тези непознати чувства, започнах да броя минутите до завръщането на Ди.
Двайсета глава
Деймън беше изненадващо кротък по време на часа по математика в сряда. Ръгна ме с химикалката само веднъж, колкото да ми напомни, че единственият ми ангажимент след училище е с него.
Айде бе! Сериозно?!
В часа по биология господин Гарисън отново ми хвърляше изпитателни погледи, както и предишния ден. Бях наясно, че вижда дирята върху мен, и се чудех какво ли си мисли. Не знаех дали Деймън и Ди са казали нещо на останалите луксианци. Въобще от началото на седмицата доста учители ме гледаха странно. Днес един даскал по физическо, с когото се разминах на път към лавката, спря насред коридора и ме изгледа от главата до петите. Или беше педофил, или извънземен. Или и двете, което би било печелившата комбинация.
На обяд, докато чаках на опашката в стола, правех всичко възможно да не поглеждам към масите в дъното, където сядаха Деймън, Ди и останалите. Пристъпих напред, вперила поглед във витрината с храна, и едва не отскочих, сблъсквайки се в движеща се канара.
Саймън Катърс се обърна и хвърли ядосан поглед надолу от висотата на двуметровия си ръст. Като видя, че съм аз, се усмихна и каза:
— Здрасти, Кейти.
— Извинявай, Саймън — отвърнах, подавайки пари на касиерката.
— Няма проблем — каза той и ме изчака да платя, стиснал отрупаната си с храна чиния. Ядеше почти колкото Ди. — Разбра ли нещо от онова, което ни обясняваше Мънроу в часа по тригонометрия? Все едно говореше на чужд език. Честно!
Не можех особено да му помогна, като се има предвид, че почти през целия час съзнанието ми беше заето с това да не обръщам внимание на момчето зад мен.
— Нищо не разбрах. Дано някой да си е водил записки — отвърнах, прехвърляйки чинията си в другата ръка. — Имаме тест следващата седмица, нали?
Саймън кимна.
— При това точно преди мача. Мисля, че Мънроу нарочно…
Някой се пресегна през нас да си вземе нещо за пиене и ни принуди да отстъпим крачка встрани един от друг, което беше съвсем излишно, тъй като имаше достатъчно място да ни заобиколи. Лъхна ме аромат на мускус и веднага разбрах кой е.
Деймън грабна една опаковка мляко от витрината, подметна я във въздуха, хвърли ми непроницаем поглед и се обърна към Саймън. Бяха еднакво високи, но Саймън беше по-едър и по-широкоплещест. Въпреки това Деймън изглеждаше доста по-застрашително.
— Как си, Саймън? — попита той и надигна кутията с мляко.
Саймън примигна на парцали, отстъпи назад, прокашля се и смотолеви:
— Ъъъ, добре… Добре съм. Тъкмо отивах… ъъъ… да си намеря свободно място. — После ме погледна притеснено и каза: — Чао, Кейти. Ще се видим в час.
Проследих с изумен поглед Саймън, който се омете като смъмрено дете, и се обърнах към Деймън.
— Някакъв проблем ли имаш?
— При него ли смяташ да седнеш? — попита той, слагайки свободната си ръка на кръста.
— Какво? Ни най-малко — разсмях се. — Смятам да седна с Лиса и Кариса.
— Аз също — изчурулика Ди, която се бе появила отнякъде с претрупана чиния в едната ръка и два сока в другата. — Освен ако не мислиш, че биха имали нещо против…
— Глупости! Какво против може да имат? — отвърнах и отново се обърнах към Деймън, но той вече вървеше към масата си.
Постоях известно време с чиния в ръка, питайки се каква пък беше тая сцена. На масата в дъното, плътно един до друг, седяха Ашли и братята Томсън. Малко по-встрани от тях имаше още няколко момчета и момичета, които разпалено разговаряха. Нямах представа дали са извънземни, или не. Деймън седна до тях, извади книга и взе да я прелиства. Ашли вдигна глава да го погледне и видимо се подразни.