— Доста работи знам аз — каза тя най-невинно.
— Какво пък значи това? — свъсих вежди.
Тя сви рамене и погледна към парчето пица, което стоеше недокоснато в чинията ми.
— Това ще го ядеш ли?
Взех чинията и й я подадох с гневен поглед, който тя дори не забеляза, бързайки да нагъне пицата.
— Абе чухте ли за Сара? — попита Кариса, затваряйки мобилния си телефон. — За малко да забравя.
— Не — отвърнах.
— Бен, на Кариса брат й, е приятел с брата на Сара. Учат заедно в университета — обясни Лиса.
— Така ли? — смотолевих разсеяно и взех да чопля етикета на бутилката с вода.
Всяко споменаване на Сара ми напомняше за болницата, за това как бях разбрала за смъртта й и за арумианците, които дебнеха наоколо.
— Роби казал на Бен, че според полицията не било инфаркт, нито друго заболяване на сърцето. — Кариса се огледа и сниши глас. — Поне не някое, което да е известно на медицината.
Ди престана да нагъва пицата. По това разбрах, че работата е сериозна.
— Какво имаш предвид?
— Сърцето й е било толкова увредено, та смятат, че никакво сърдечно заболяване не би могло да причини такива щети — обясни Кариса.
— Добре, де. Какво друго може да е било? — почуди се Ди.
Погледнах я, подозирайки какво друго или по-скоро кой друг може да е бил.
След обяда я дръпнах настрана и попитах:
— Бил е някой от тях, нали? От арумианците?
Ди прехапа устни и ме повлече напред по коридора и далеч от брат си, който тъкмо излизаше от стола. Малко по-нататък се спря и каза:
— Да, но Деймън се справи с него.
— Същият, който ме нападна? — попитах с половин уста.
— Да — отвърна Ди и се огледа притеснено. — Деймън смята, че е било чиста случайност. Просто се е оказала на пътя му. Тя не ни познаваше. Кълна се.
Вече нищо не разбирах.
— Тогава защо я е убил?
Ди ме погледна в очите.
— При тях няма обяснение, Кейти. Те просто са зли. Убиват ни, за да отнемат силите ни. — Тя замлъкна за миг и пребледня. — А вас убиват за удоволствие.
Двайсет и първа глава
Колкото и да е странно, нещата вече бяха донякъде… нормални. Дирята избледня след седмица и половина. Деймън започна да се държи така, сякаш са го освободили след двайсет години затвор, и почти никога не си беше вкъщи, когато се виждах с Ди. Септември и част от октомври минаха без особени сътресения. Мама продължаваше да ходи на две места на работа и започна по-често да излиза с господин Майкълс. Харесваше го и аз много се радвах за нея. Толкова отдавна не я бях виждала да се усмихва.
Кариса и Лиса дойдоха няколко пъти у нас на гости, често ходехме на кино или до мола в Къмбърленд заедно с Ди. Въпреки че се бях сближила доста с двете момичета, с които все пак принадлежахме към един и същи биологичен вид, продължавах да чувствам много по-близка Ди. Правехме всичко заедно. Всичко, с изключение на това да говорим за Деймън. Тя се опита да отвори темата на няколко пъти.
— Знам, че те харесва — каза ми веднъж, когато се бяхме събрали уж за да учим. — Виждам как те гледа. Освен това винаги става напрегнат, когато те споменавам.
Въздъхнах и затворих учебника.
— Ако питаш мен, единственото, което си мисли, като ме гледа, е как да ме убие и да скрие тялото ми.
— Абе не му е такъв погледът, ще ти кажа.
— А какъв е тогава, Ди?
Тя избута книгите от леглото, седна на колене и скръсти ръце на гърдите си.
— Все едно казва „Мразя те, но те искам“.
— Стига, моля ти се! — разсмях се.
— Ами така си е — отвърна тя и свали ръцете си. — Виж, ние можем да излизаме със земни хора, ако искаме. Малко е безсмислено, но можем. А той никога преди не е обръщал внимание на земно момиче.
— Ако нямаш нищо против, той беше принуден да ми обърне внимание, Ди — отвърнах и се излегнах на леглото.
Жегна ме в слабините мисълта, че Деймън може тайно да желае да бъде с мен. Знаех, че го привличам физически, усещах го, но това не означаваше, че ме харесва като човек.
— Ами ти? Какво става с Адам?
— Абсолютно нищо. Просто се чудя как Ашли си пада по Деймън. Ние всички сме израсли заедно. Адам ми е като брат. Мисля, че той не изпитва нещо по-различно към мен. — Тя замълча за миг и долната й устна затрепери. — Не ми харесва никой от нашите.
— Има ли някое… земно момче, което ти харесва?