Ди ми беше казала, че арумианците използват метеоритите дъждове, за да слязат на Земята, без да бъдат засечени от службите. Не разбрах как точно, а и тя не обясни, но няколко дни след метеоритен дъжд или дори след падаща звезда Ди и Деймън бяха нащрек. Освен това изчезваха от време на време. Понякога си взимаха свободен ден в понеделник и заминаваха някъде за три дни или пък отсъстваха от училище в сряда без никакво предупреждение. След време Ди ми каза, че ги викат от службите. Двамата продължаваха да ме убеждават, че не трябва да се притеснявам за арумианците, но не им вярвах. Не и след като толкова старателно избягваха да говорят за тях.
В четвъртък обаче Ди беше напрегната в училище по съвсем друга причина. Футболният мач с другата гимназия в града и традиционният бал след това бяха следващата събота, а тя още не си беше избрала рокля. Кавалер щеше да й бъде Андрю. Или може би Адам? Въобще не ги различавах тия двамата.
Всички в училището бяха много въодушевени. По коридорите висяха знамена. Транспаранти рекламираха мача и танците след това. Билети се продаваха наляво и надясно. Лиса и Кариса също си бяха намерили кавалери, но ако се съди по разговорите, които се водеха на обяд, и те нямаха рокли.
Аз, от своя страна, нямах ни кавалер, ни рокля.
Момичетата се опитваха да ме убедят, че въобще не е фатално да отида сама, и прекрасно знаех, че от това светът няма да се свърши, но не ми се искаше да стоя цяла вечер по ъглите или да бъда трето колело.
Училището ни беше толкова малко, че всеки се познаваше с всеки. Двойките се бяха оформили още през първата година в гимназията, а онези, които нямаха гаджета, имаха приятели, с които да се групират за бала. Аз не познавах почти никого и нямах никакъв шанс. Пълен удар за самочувствието.
След часа по математика, който прекарах, опитвайки се да не обръщам внимание на опитите на Деймън да ме вбеси, до шкафчето ми, докато сменях един тежък, безполезен учебник с друг, се появи Саймън.
— Здрасти! — казах с усмивка, надявайки се Деймън да не е наоколо, че, бог знае, какво би направил. — Май задряма днес в час, а?
— Нещо такова — засмя се Саймън. — И сънувах формули. По-страшен кошмар не съм имал.
— Мога да си представя — разсмях се с глас, мятайки раницата на рамо.
Саймън не изглеждаше зле. Особено ако човек си пада по високи мускулести пичове, които изглеждат така, сякаш цяло лято са товарили бали сено. Ръцете му бяха като стволове, но имаше доста чаровна усмивка и красиви сини очи, които се смееха, когато се усмихваше. Само че не беше зеленоок, а устните му не бяха така чувствени.
— Никога не съм те виждал на мачовете ни — каза той и очите му се засмяха. — Не ти ли харесва футболът?
Саймън играеше в отбора, но нямах представа нападател ли е, защитник ли е, какво точно прави.
— Идвала съм веднъж — отвърнах, без да споменавам, че с Ди си тръгнахме на полувремето, отегчени до смърт. — Не съм голям фен на футбола.
Очаквах след това признание Саймън да се обърне и да си тръгне, защото футболът бе като религия за него, но той се облегна на шкафчето до мен, скръсти ръце на гърдите си и каза:
— Чудех се дали имаш някакви планове за следващата събота.
Погледнах към червено-черния транспарант над главата му. Мачът и балът бяха следващата събота. Гърлото ми пресъхна. Почувствах се като приклещено в капан животно.
— Не, никакви.
— Няма ли да ходиш на бала? — попита той.
Почудих се какво да му отговоря. Да му кажа, че нямам кавалер, не върви. Щях да изглеждам като пълна загубенячка. Реших просто да поклатя глава.
Саймън изглеждаше доволен.
— А искаш ли да отидеш? С мен?
Първата ми мисъл беше да откажа. Едва го познавах. Мислех си, че ходи с една от мажоретките, пък и нямах никакъв интерес към него. Но човекът ме канеше на бал, не ми искаше ръката. Не искаше дори да бъдем гаджета. Щяхме просто да танцуваме. И изведнъж в главата ми изникна коварна мисъл. Исках да видя физиономията на Деймън, като разбере, че имам кавалер за бала.
Съгласих се, разменихме си телефонните номера и толкоз. Уредих се с кавалер за училищния бал. Оставаше да си намеря и рокля. Мама щеше да изпадне във възторг. На обяд съобщих новината на Ди, очаквайки да се зарадва.