— С Ашли не сме гаджета.
Някаква глупава част от мен се зарадва да го чуе.
Поклатих глава и тръгнах към шофьорската врата.
— Спести си усилията, Деймън. Няма да вържа тенекия на Саймън само защото имаш проблем с това.
Той изруга тихо и ме последва.
— Просто не искам да си навлечеш някоя беля.
— Каква беля бих могла да си навлека? — попитах, отваряйки вратата на колата.
— Като те знам каква си, не смея дори да си помисля — отвърна той и застопори вратата с ръка, така че да не мога да вляза.
— Ами! И какво повече би могло да ми се случи? Да не би и Саймън да остави някаква смъртоносна диря върху мен? Пусни вратата, ако обичаш.
— Как може да си толкова опърничава! — изсумтя той и ме изгледа гневно. — Той е бройкаджия, Кити. Искам просто да се пазиш.
Погледнах го озадачена. Дали пък наистина не се притесняваше за мен? Прогоних тази мисъл още преди да е минала през главата ми.
— Нищо няма да ми се случи, Деймън. Мога да се грижа за себе си — казах и задърпах рамката на вратата. — Няма ли да ме оставиш да си тръгна вече?
— Добре — отвърна той и толкова бързо пусна вратата, че залитнах и я затворих върху пръстите си.
— Кити!
Прималя ми от болка. Цялата ми ръка изтръпна. Разтърсих китка, за да облекча пулсиращата болка. Показалецът ми кървеше, а останалите пръсти със сигурност щяха да се подуят и да посинеят до сутринта. От очите ми рукнаха сълзи.
— Мамка му! Адски боли!
Без да каже нито дума, той се пресегна и обви пръсти около дланта ми. Приятна, гъделичкаща топлина обхвана ръката ми и се разпространи до върха на изтръпналите ми пръсти и нагоре чак до лакътя. Болката в миг изчезна.
Зяпнах от почуда.
— Деймън?
Погледите ни се срещнаха.
— По дяволите! — изруга той и пусна ръката ми, сякаш го беше опарила.
— Какво? Да не би пак да е останала диря върху мен? — попитах, уплашена, избърсвайки кръвта от пръста си. Кожата беше зачервена, но никъде не се виждаше открита рана. — Стига бе!
— Не се притеснявай. Много е бледа. Мисля, че няма да е проблем. Едва се забелязва, но може би е по-добре…
— Не! Бледа е. Никой няма да я забележи. Добре съм. Нямам нужда от бавачка — отвърнах категорично. — Мога да се грижа за себе си.
Деймън ме погледа известно време и накрая каза:
— Права си. Стига да внимаваш с вратите, мисля, че наистина можеш да се грижиш за себе си. Оцеля по-дълго от който и да било земен човек, разбрал за нас.
Последните думи на Деймън отекваха в съзнанието ми цяла вечер и през голяма част от съботния ден. Бях оцеляла по-дълго от всеки друг, който бе научил истината за тях. Мисълта, че може би времето ми изтича, не ми даваше мира.
След обяд се срещнах с Ди и двете взехме Лиса и Кариса от тях. Стигнахме за нула време до Къмбърленд и веднага намерихме магазина, в който искаха да отидат. Мислех си, че няма да е останало нищо свястно, но изборът беше огромен.
Кариса и Лиса отдавна бяха решили какво искат: нещо тясно. Ди май клонеше към розов тоалет с воланчета и къдрички. Аз просто исках рокля, която да не изглежда като излязла от скрина на баба и да не прилича на евтина сметанова торта.
Ди ми избра дълга червена рокля в гръцки стил, която прилепваше по тялото до кръста и се спускаше свободно надолу, обгръщайки бедрата и краката ми. Деколтето й беше изрязано като раковина, малко дръзко, но нищо шокиращо в сравнение с това, в което се появи Кариса.
— Какво ли не бих дала за такъв бюст! — възкликна Лиса, гледайки със завист гърдите й, които преливаха от роклята. — Не е честно. Как може да имам задник и никакви цици.
Докато Кариса се любуваше на отражението си в огледалото. Ди отиде да премери една бледорозова рокля до коляното, която си бе избрала.
— Какво ще кажете, момичета? — усмихна се самодоволно Кариса, вдигайки косата си.
— Изглеждаш убийствено — отвърнах.
Беше самата истина. Имаше съвършено тяло — точно пясъчен часовник.
Ди излезе от пробната, облечена в рокля с тънки презрамки, която прекрасно подчертаваше изящната й фигура и й стоеше зашеметяващо. Погледна се набързо в огледалото, кимна и отиде да се преоблече.
— Изобщо не се наложи да изразим мнение — подсмихнах се на Лиса.
— Да, понеже няма дреха на тоя свят, с която Ди да не изглежда добре — отвърна тя с нескрито възхищение и отиде да си пробва роклята.