Когато дойде моят ред да дефилирам, оцених напълно набитото око на Ди. Имаше страхотен усет за дрехи. Роклята ми лепна, сякаш бе шита по мен. А благодарение на вградения й сутиен спокойно можех да застана до Кариса, без да се чувствам като малко момиченце. Завъртях се пред огледалото да се огледам отзад. Хич не беше зле.
— Трябва да си вдигнеш косата — каза Ди, пресегна се и умело зави дългата ми коса на висок кок. — Имаш толкова хубава шия. Показвай я. Мога да ти направя прическа и да те гримирам, ако искаш.
Кимнах. Щеше да бъде забавно.
— Много ти благодаря. Никога не съм предполагала, че ще изглеждам добре в такава рокля.
— Ти във всяка рокля би изглеждала прекрасно — отвърна Ди и пусна косата ми. — Сега обаче трябва да ти намерим подходящите обувки. Червени или прозрачни. Колкото по-отворени, толкова по-добре.
Огледах рафтовете с обувки, мислейки си дали не мога да си обуя високите сандали, които имах вкъщи. За тая рокля сигурно щеше да отиде и последният долар от парите, които мама с радост ми беше дала сутринта. Накрая обаче все пак взех да пробвам едни червени сандали. Бяха божествени.
Докато ги мерех, изведнъж ме обзе необяснимо чувство на тревога. Огледах се наоколо. Момичетата бяха по-навътре в магазина, при рафтовете с чанти. Магазинерката си седеше спокойно зад щанда. Камбанката на вратата звънна, сякаш някой бе влязъл, но на входа нямаше никого.
Магазинерката вдигна глава, свъси вежди за миг, а после сви рамене и продължи да си чете списание.
Погледът ми се плъзна от вратата към витрините в предната част на магазина и направо се смразих на място. Зад нагласените манекени отвън на тротоара стоеше мъж, който гледаше през стъклото към нас. Черната му коса бе сресана назад над бледото му лице. Очите му бяха скрити зад огромни слънчеви очила, които изглеждаха съвсем не на място в такъв облачен ден. Носеше тъмни джинси и кожено яке.
И ме изпълваше с ужас.
Минах зад закачалките с дрехи, преструвайки се, че търся нещо, и небрежно погледнах към витрината.
Все още беше там.
— Само това ми липсваше — смотолевих под нос.
Или чакаше някого, или беше някоя откачалка. Или пък арумианец. Не смеех дори да си помисля, че може да е последното. Огледах се наоколо. Магазинът беше почти празен. Въпреки паниката реших, че е откачалка.
— Какво правиш там? — попита Лиса, излизайки от пробната, облечена с розова рокля тип русалка, която придаваше женственост на момчешкото й тяло. — Защо се криеш зад рафтовете?
Понечих да й покажа мъжа, но когато погледнах към витрината, от него нямаше и следа.
— Не бе, разглеждам — отвърнах. — Вие готови ли сте?
Тя кимна и се шмугна в пробната да се преоблече. Докато плащахме на касата, непрекъснато поглеждах към витрината. Неприятното чувство на тревога все още не ме бе напуснало. Усещах го и докато вървяхме към паркинга. Всеки момент очаквах онзи да изскочи отнякъде и да ми изкара акъла.
Докато Кариса и Лиса се качваха на задната седалка, двете с Ди положихме внимателно роклите в багажника. Затваряйки капака. Ди се обърна към мен с дяволита усмивка.
— Не ти го казах по-рано, за да не се откажеш от роклята, но…
— Какво? Да не би да ми прави голям задника?
— Не — разсмя се тя. — Изглеждаш шеметно в нея.
— Тогава какво?
Усмивката й стана направо лукава.
— А, нищо особено. Просто червеното е любимият цвят на Деймън.
Двайсет и втора глава
Вечерта преди бала бях кълбо от нерви. Сериозно се замислих дали да се обадя на Саймън и да му кажа, че няма да отида, но мама бе дала толкова пари да ми купи рокля, а и Ди много се беше постарала да ме направи да изглеждам добре.
Косата ми беше навита и вдигната на кок, подчертавайки шията ми. Над слепоочията ми стратегически бяха разположени няколко къдрици, които се спускаха върху голите ми рамене. Ди дори беше напръскала косата ми с някакъв брокат с аромат на ванилия, който загадъчно проблясваше, когато се обръщах. Кафявите ми очи искряха, подчертани от опушените сенки, с които ме бе гримирала. Дори подозирах, че ми е сложила изкуствени мигли, без да разбера, защото ресниците ми никога не са били нито толкова дълги, нито толкова гъсти. Последното, което напрали, преди да изхвърчи за срещата си с Лиса, бе да нанесе блестящо червило в рубинен цвят на устните ми, от което те станаха просто неузнаваеми.