Погледнах се в огледалото и направо не можах да се позная. Трябваше по-често да се гримирам. Слязох долу и мама се просълзи, като ме видя.
— Боже, колко си хубава! — възкликна и понечи да ме прегърне, но се спря. — По-добре да не те пипам, че ще взема да разваля нещо. Чакай да те снимам.
Сърце не ми даваше да се възпротивя. Търпеливо изчаках да донесе фотоапарата и да нащрака дузина снимки. Досмеша ме, като я гледах как се прави на папарак, облечена в зелената си болнична униформа.
— Тоя Саймън, дето ще ти е кавалер… — сбърчи чело тя. — Не си ми споменавала за него.
Почна се!
— Просто съученик. Нищо повече. Няма за какво да се притесняваш.
Тя ме погледна майчински.
— А какво стана със съседчето — Деймън? Нали излизахте няколко пъти?
Свих рамене. Това бе последното, което бих обсъждала с майка си.
— Ами… врагоприятели сме.
— Какво? — вирна вежди тя.
— Нищо — въздъхнах и погледнах ръката си. По пръстите ми нямаше и следа от нараняване. Но имаше диря, да се надяваме бледа. — Просто сме приятели.
— Жалко — отвърна тя и се протегна да оправи една от къдриците ми. — Изглежда много добро момче.
Деймън? Добро момче? Как ли пък не!
Разговорът ни бе прекъснат от оглушителното ръмжене на мощен двигател. Надникнах през прозореца и ми стана лошо. Пикапът на Саймън бе с размерите на подводница.
— Защо не отидохте на вечеря преди бала? — попита мама, приготвяйки се за поредната фотосесия.
Защото му отказах. Само това ми липсваше. Честно казано, не ми се искаше дори да ме взима от къщи, но ми се стори глупаво да се срещнем направо в училище, пък и билетите бяха у него.
Не си направих труда да отговоря. Просто отидох да отпоря вратата. Саймън вече беше пред прага, облечен в смокинг. Изненадах се, че изобщо произвеждат такива размери. Погледът му, който изглеждаше малко отнесен, ме облази от главата до петите по начин, от който лицето ми придоби цвета на роклята.
— Леле, колко си секси — каза той и ми подаде букетче, което се носеше на китката.
Направо ми призля, като чух как майка ми се прокашля зад мен. Взех букетчето, отстъпих встрани и го поканих да влезе.
— Мамо, това е Саймън.
Той направи крачка напред и й подаде ръка да се здрависа.
— Сега разбирам от кого е наследила красотата си Кейти.
Мама вирна вежда и го изгледа като Ледената кралица.
— Колко мило от твоя страна.
Шмугнах се покрай него и надянах букетчето на ръката си. Добре, че не беше от онези, които се носят като брошка, защото щях да се чудя къде да си го сложа.
Саймън изтърпя геройски поредната фотосесия на мама и дори ме хвана през кръста, усмихвайки се в обектива.
— За малко щях да забравя — каза мама и се шмугна в дневната, за да се върне след малко с черен дантелен шал, който нежно преметна върху раменете ми. — В случай че ти стане студено вечерта.
— Много благодаря — отвърнах и се загърнах още по-плътно.
Мама не можеше дори да си представи колко съм й задължена, че ми даде възможност да се покрия. Много се харесвах в роклята, но сега, когато очите на Саймън буквално изтичаха върху деколтето ми, се чувствах ужасно разголена.
Преди да потеглим, мама ме дръпна настрани, а Саймън излезе да изчака навън.
— Да ми се обадиш, като се прибереш вкъщи. Ако ти се наложи, веднага звъниш. Чу ли? — свъси вежди тя и погледна към входа. — Тази нощ съм дежурна в Уинчестър, но мога да изляза, ако е нужно.
— Няма да се наложи, мамо — отвърнах и я целунах по бузата. — Обичам те.
— И аз те обичам, миличка — каза тя, изпращайки ме до вратата. — Изглеждаш страхотно.
Побързах да изляза, преди да се е разплакала отново.
Качването в пикапа беше истинско изпитание. Направо се удивих, че успях да се справя без стълба.
— Ама вярно си адски секси! — изгледа ме Саймън и лапна едно ментово бонбонче, след което даде на заден ход и излезе на улицата.
Надявах се, че не се беше запасил с тия ментови бонбони за по-късно.
— Благодаря. И ти изглеждаш добре.
С това разговорът ни се изчерпа. Явно Саймън не кипеше от красноречие и остроумие. Каква изненада! Пътуването до училището беше дълго и неловко. Стисках шала пред гърдите си, все едно че животът ми зависеше от това. Той няколко пъти ме погледна, хилейки се мазно и мятайки поредното бонбонче в устата си.