Нямах търпение да пристигнем.
Когато спряхме на паркинга, разбрах защо се тъпче с ментови бонбони. Извади сребърна плоска бутилка от вътрешния си джоб, отпери дълга глътка, след което предложи и на мен. Още не бяхме стигнали, а вече бе подкарал с пиенето. Вечерта започваше страхотно. Отказах му, обмисляйки с кого да се прибера след бала. Нямах проблем с алкохола, но определено имах проблем с пияните шофьори.
Саймън сви рамене и прибра бутилката във вътрешния джоб на сакото си.
— Чакай да ти помогна да слезеш.
Добре, че се сети, иначе щях да се чудя как да се смъкна от тоя танк. Той отвори вратата и се усмихна.
— Благодаря — отвърнах.
— Искаш ли да си оставиш чантата в колата? — попита.
Как ли пък не! Поклатих глава и преметнах миниатюрната чантичка през китката си. Саймън ме хвана за ръка и ми помогна да сляза от пикапа. Само дето ме дръпна излишно силно и се озовах върху гърдите му.
— Добре ли си? — попита той, хилейки се.
Кимнах, опитвайки се да пренебрегна чувството на отвращение, което се надигна в стомаха ми.
От спортната зала бумтеше музика. Спряхме пред матираните стъклени врати и Саймън ме притегни към себе си в неловка прегръдка.
— Много се радвам, че се съгласи да дойдеш на бала с мен — каза той и ме облъхна с дъха си, който миришеше на мента и алкохол.
— И аз — отвърнах, опитвайки се да изглеждам искрена. Сложих ръце на огромната му гръд и го побутнах назад. — Хайде да влизаме.
Той се усмихна и ме освободи от прегръдката си. Спусна едната си ръка по гърба ми, плъзгайки я по извивката на ханша ми. Сковах се, но си казах, че е случайно. Не можах да допусна, че ме опипва по такъв начин. Та дори не бяхме започнали да танцуваме.
Залата беше превърната в салон за танци, украсен с есенни мотиви. От тавана висяха нанизи пожълтели листа, вратите също бяха облепени с тях, по ъглите и пред сцената бяха наредени тикви и „рогове на изобилието“, пълни с есенни цветя и плодове.
Още с влизането ни наобиколиха приятелите на Саймън. Някои от тях ме огледаха от главата до петите и не особено дискретно взеха да го потупват одобрително по рамото. Сякаш току-що бяха установили, че имам цици, и внезапно бях станала суперготина. Мъжете са толкова незрели същества. Докато си подаваха бутилката, която Саймън беше вмъкнал, размених няколко пресилени поздрава с останалите момичета в компанията. Всички до една бяха мажоретки. Ужас!
Огледах се наоколо и забелязах Лиса и момчето, с което бе дошла.
— След малко се връщам — казах и се спуснах към нея, преди Саймън да успее да ме спре.
Приятелят й ме видя пръв и й кимна да се обърне.
— Леле, изглеждаш убийствено — усмихна се тя.
— Ти също! — изкрещях, за да надвикам силната музика.
Тя ме прегърна сърдечно и попита:
— Прилично ли се държи?
— Засега. Може ли? — погледнах я въпросително и си оставих чантата и шала на тяхната маса. — Доста добре са се справили.
Лиса кимна.
— Но пак си е салон по физическо де — засмя се. — С характерната миризма.
Така си беше. След малко отнякъде се появи Кариса и ни задърпа към дансинга, нехаейки за „кавалерите“. Нямах нищо против. Танцувахме трите, заливахме се от смях и правехме какви ли не глупости. Лиса се кълчеше като робот, а Кариса по едно време дори изпълни стъпките на „бягащия човек“.
Мярнах Ди да разговаря с Адам близо до сцената, махнах с ръка на момичетата и си проправих път към тях.
— Ди!
Тя се обърна по посока на гласа ми.
— Здрасти!
Очите й блестяха като насълзени на светлината на прожекторите.
— Всичко наред ли е? — попитах, гледайки притеснено ту нея, ту него. Адам ми се усмихна сковано и изчезна в тълпата. — Плакала ли си?
— Не. Не! — отвърна тя и попи кожата под очите си с малкия си пръст. — Просто… имам чувството, че на Адам не му се идваше с мен. И аз самата не съм сигурна, че искам да бъда тук. Освен това… — Тя поклати глава и отмести поглед встрани. — Както и да е. Изглеждаш супер! Тая рокля е просто убийствена!
Стана ми много мъчно за нея. Беше ужасно, че не можеше да излезе с друг, освен с някой от нейния вид. Особено като се има предвид, че всички луксианци от мъжки пол, които срещнах до момента, бяха ужасни пънове. С Адам бяха израснали заедно и сигурно се чувстваше нелепо, сякаш е отишла на танци с брат си.