— Виж, ако искаш, можем да се чупим — казах с усмивка. — Ще си вземем някой филм и ще ядем сладолед с красивите си рокли. Ще бъде забавно, нали? Можем да гледаме „Смело сърце“. Нали ти е любим?
Ди се разсмя и очите й отново се напълниха със сълзи. Прегърна ме силно и каза:
— Не. Ще се забавляваме тук. Как е кавалерът ти?
Огледах се наоколо, но не го видях.
— Сигурно се налива някъде.
— О, боже! — възкликна тя, отмятайки кичур коса назад. Беше изправила и спуснала косата си и тя се стелеше върху раменете й като черна вода. — Пиян ли е?
— Още не, но се питах дали ще мога да се прибера с вас на връщане.
— Естествено — каза тя и ме задърпа към дансинга. — Сигурно ще ходим на партито след това, но можеш да дойдеш с нас. Или пък да те закараме.
Саймън не беше споменал, че ще има парти. Надявах се да извадя късмет и да забрави, че е дошъл с мен. Докато се поклащахме с Ди в единия край на дансинга, се оглеждах да открия Лиса в тълпата и погледът ми попадна на една маса, върху която блещукаше свещичка в стъклена чаша. Меките отблясъци на пламъка озаряваха високите скули и плътните устни на Деймън. Заковах се на място. Ашли не се виждаше наоколо, а и, честно казано, пет пари не давах къде е.
Когато погледите ни се срещнаха, инстинктивно отстъпих назад, но не отместих очи от неговите. Дълбоко в слабините ми се пробуди неудържим копнеж, който премина през тялото ми като огнена светкавица. Чувството бе от ония, които човек не може нито да предизвика сам, нито да повтори.
И в този момент пред мен изникна Саймън. Сграбчи ме за ръката, без да му пука, че съм с Ди, и ме поведе към средата на дансинга. Песента, която звучеше, не беше бавна, но той все пак преметна мускулестата си ръка през кръста ми и ме притисна към гърдите си. Ръбовете на сребърната му бутилка се забодоха в ребрата ми.
— Къде изчезна? — попита, почти докосвайки с устни ухото ми. Дъхът му миришеше на алкохол. — Реших, че си ме зарязала.
— Не, просто видях приятелките си — отвърнах, опитвайки се напразно да се отдръпна назад. — А твоите приятели къде са?
— А? — извика той, явно не чул какво му казвам заради силната музика. — Има парти довечера след бала. Всички ще ходят. — Беше сложил едната си ръка ниско на кръста ми и пръстите му стигаха доста по-надолу, отколкото ми се искаше. — Трябва и ние да отидем.
По дяволите!
— Не знам. Имам вечерен час — изкрещях, за да ме чуе, опитвайки се да се изместя така, че да махне ръката си от задника ми.
— Е, и? Имаме бал. Трябва да се забавляваме.
Не си направих труда да му отговоря. Бях прекалено заета да избягвам ръцете му, които бяха навсякъде. Изтанцувахме още един танц, след което успях да се изплъзна от прегръдката му, и то само благодарение на Кариса, която се появи отнякъде и ме спаси.
След това нещата не тръгнаха към по-добро. Забелязах, че Ашли вече седи на масата при Деймън. Изглеждаше бясна, а той гледаше в пода. След няколко песни и две-три ходения до тоалетната без нужда, пак се озовах със Саймън. Като човек определено умееше да се появява изневиделица. Този път не лъхаше на алкохол, но — мамка му държеше ръцете си доста свойски, докато танцувахме в навалицата. Усещах всеки сантиметър на тялото му, което изобщо не го притесняваше. Тъкмо обратното. Започна да ме избива пот, когато спусна ръка уж неволно от рамото ми и забърса гърдите ми.
Отскочих назад и го стрелнах с поглед.
— Саймън!
— Какво? — направи се на ударен той. — Извинявай. Изметна ми се ръката.
Да бе, изметнала му се е!
Видях се в чудо какво да правя. Трябваше да се махна от там. Веднага.
— Може ли? — попита някой зад гърба ми.
Саймън ококори сините си очи. Обърнах се. Зад мен стоеше Деймън. Скулите му играеха. Беше вперил поглед в Саймън, сякаш го предизвикваше да му откаже.
След няколко напрегнати секунди Саймън ме пусна.
— Съвсем навреме. Тъкмо исках да си взема нещо за пиене.
Деймън го изгледа изпод вежди и се обърна към мен.
— Един танц?
Нямах представа какво си е наумил, но положих плахо ръце на раменете му.
— Изненадваш ме.
Той не отговори. Просто сложи едната си ръка на кръста ми, а с другата хвана дланта ми. Музиката се забави, почти утихна и започна някаква протяжна песен за изгубена и преоткрита любов. Гледах го в онези невероятни, неземни очи, изумена как е възможно да ме държи толкова… нежно. Сърцето ми блъскаше в гърдите, кръвта бушуваше във всяка частица на тялото ми. Сигурно беше заради песента, заради роклята, заради начина, по който изпълваше смокинга си.