Той ме притегли по-близо до себе си.
Пулсът ми се ускори от въодушевление, примесено със страх. Ослепителните светлини над нас проблясваха в гарвановочерната му коса.
— Забавляваш ли се… с Ашли?
— А ти забавляваш ли се с Чичко Ръчичко?
Прехапах устна.
— Остроумен както винаги.
Той тихо се засмя в ухото ми и в корема ми запърхаха пеперуди.
— Ашли, Андрю и аз дойдохме заедно.
Сложи ръка на хълбока ми, но усещането беше съвсем различно. Под тънкия шифон ме побиха тръпки. Деймън се прокашля и погледна някъде в далечината.
— Ъъъ… много си хубава между другото. Всъщност твърде хубава, за да си с тоя идиот.
Усетих, че се изчервявам, и сведох поглед.
— Да не би да си друсан?
— Ни най-малко, но ми е любопитно защо ми задаваш такъв въпрос.
— Никога не си ми правил комплимент.
— Факт — въздъхна той и ме притегли още по-близо до себе си, свеждайки леко глава. Брадичката му за миг докосна бузата ми и буквално подскочих. — Ей, няма да те ухапя, нито смятам да те опипвам. Споко.
Понечих да му отговоря нещо остроумно, но той вдигна ръка, положи главата ми на рамото си и думите ми увиснаха във въздуха. Щом лицето ми докосна гърдите му, в душата ми забушуваха хиляди непознати усещания. Зави ми се свят. Потанцувахме така известно време и той започна да си тананика вътрешно. Затворих очи. Беше… неописуемо.
— Е, как е кавалерът ти? — попита ме след малко.
— Леко нахален — усмихнах се.
— Както и очаквах. — Той обърна глава и брадичката му за миг се зарови в косата ми. — Но те предупредих, не можеш да отречеш.
— Деймън — казах кротко. Не исках да му позволя да развали мига. — Мога да се справя с него.
— О, вижда се, котенце — изсумтя той. — Движеше ръцете си така бързо по тялото ти, че започнах да се чудя дали не е от нашите.
Сковах се. Отворих очи и започнах да броя до десет. Успях да стигна едва до три и той отново заговори.
— Трябва да се измъкнеш и да се прибереш, преди да се е усетил. — Стисна силно ръката ми. — Мога дори да накарам Ди да приеме твоя образ, ако се наложи.
Отдръпнах се назад и го погледнах, изненадана, че е готов да стигне до такива крайности.
— Значи да обарва сестра ти, така ли?
— За нея не се притеснявам. Знам, че може да се грижи за себе си. Тоя е извън категорията ти.
Бяхме спрели да танцуваме, нехаейки за останалите двойки на дансинга. Погледнах го изумена.
— Моля?! Какво искаш да кажеш?
— Виж, колата ми е отвън. Ще кажа на Ди да се прибере с Адам и ще те закарам у вас. — Изрече го категорично, сякаш всичко вече бе решено. — Да не би да възнамеряваш да отидеш на партито с тоя идиот? — погледна ме изпод вежди той.
— Ти ще ходиш ли? — попитах, дръпвайки ръката си от дланта му. Другата все още беше на рамото му, а неговата — на кръста ми.
— Какво ще правя аз, няма никакво значение — отсече той, видимо изнервен. — Ти обаче няма да идеш на това парти.
— Не можеш да ми нареждаш, Деймън.
Той присви очи, но ясно видях онази странна светлина, която струеше от зениците му, когато беше ядосан.
— Прибираш се с Ди. И ще стане моето, дори да трябва да те метна на гръб и да те изнеса оттук насила. Кълна се!
Свих длан в юмрук върху гърдите му. Не че имаше голяма полза.
— Ще ми се да видя как точно ще го направиш.
Той се усмихна. Очите му заблестяха в тъмното.
— Не се съмнявай.
— Я стига — отвърнах, без да обръщам внимание на погледите, които вече привличахме. През рамото му видях в далечината господин Гарисън, който ни наблюдаваше, и веднага се възползвах от случая. — Да не би да искаш да направиш сцена пред всички?
Деймън издаде звук, който наистина приличаше на ръмжене.
Всеки нормален човек би се смразил от ужас. И аз трябваше да се уплаша, знаейки на какво е способен. Но не ме беше страх.
— Понеже извънземният ни учител ни гледа в момента. Как мислиш, че ще реагира, ако ме метнеш на гръб?
Имах чувството, че всеки сантиметър от тялото му се скова.
Ухилих се като котка, която е изяла цял аквариум риби.
— Така и предполагах.