„Няма да допусна да ти се случи нещо“.
Гърдите ми започнаха да се надигат все по-често. Докосването му пареше ръката ми. Думите му ме изпълниха с копнеж, силен, всепоглъщащ и неочакван. По дяволите, чувствах се толкова добре до него. Тялото ми се отпусна. Секунди, може би минути по-късно се унесох и заспах до момчето, което не можех да понасям.
Последната мисъл, която мина през главата ми, преди да се предам на съня, бе дали ще се събудя на сутринта до този непознат за мен Деймън, или до кретена Деймън, който до болка познавах.
Двайсет и пета глава
Когато се събудих на следващата сутрин, слънцето вече беше озарило със златен ореол планините наоколо. Веднага установих, че вече не съм в своята страна на леглото. Дори не бях съвсем на леглото. Половината ми тяло беше върху Деймън. Краката ни бяха преплетени под завивката. Бе увил едната си ръка като пояс около кръста ми. Дланта ми лежеше на корема му. Усещах ударите на сърцето му под лицето си, силни и равномерни.
Дъхът ми секна.
Имаше нещо толкова интимно в начина, по който се бяха вплели телата ни. Като на двама влюбени.
Горещ, сладостен огън плъпна по кожата ми. Затворих очи. Всяка брънка на тялото ми усещаше неговото. Ръката му на кръста ми, бедрата му, притиснати към моите, твърдостта на корема му под дланта ми.
Хормоните забушуваха в мен като горски пожар. Гореща лава се разля във вените ми. За миг си представих какво ли щеше да бъде… не, ако не бяхме от различен биологичен вид, защото не гледах на него така, а ако всъщност се харесвахме.
И в този момент Деймън се обърна. Озовах се по гръб, а той не спираше да се движи. Зарови лице в шията ми, сякаш търсеше удобно място. Топлият му дъх галеше кожата ми и по цялото ми тяло се разнесоха тръпки. Ръката му тегнеше върху корема ми. Вклини бедро между краката ми, настъпвайки все по-нагоре и по-нагоре. Горещ въздух излезе с тласък от дробовете ми.
Деймън бълнуваше на език, който не разбирах. Каквото и да казваше, звучеше красиво и нежно. Вълшебно. Неземно.
Можех да го събудя, но за мое учудване, не го направих. Тръпката от докосването му бе по-силна от всичко друго.
Ръката му бе на ръба на дадената назаем фланелка, дългите му пръсти — върху голата плът между нея и долнището на пижамата. Миг по-късно ръката му се плъзна под блузата, премина през корема ми и стигна дотам, където започваха ребрата ми. Пулсът ми се ускори до прединфарктни стойности. Тялото му не спираше да се движи, бедрото му се притискаше все по-силно към мен.
От гърдите ми се откъсна стон.
Деймън застина. Никой не мърдаше. Само часовникът на стената тиктакаше равномерно.
Неволно потръпнах.
Той вдигна глава и срещу мен се облещиха чифт очи, дълбоки и зелени като планински езера. Обърканият му поглед за секунди се проясни и стана остър и твърд.
— Добро утро? — изписках.
Той се оттласна със здравите си ръце и се надигна, без да отмести поглед от мен. Пое дълбоко въздух, но така и не разбрах дали го издиша. Нещо неизказано и силно премина между нас. После очите му се присвиха. Имах странното чувство, че преценява положението и че по някакъв начин обвинява мен за несъзнателните си — но честно казано, толкова приятни — ласки.
Сякаш беше възможно вината да е моя.
Без да каже нито дума, той стана, отвори вратата и я затръшна след себе си, преди да се усетя.
Останах да лежа, вперила поглед в тавана. Сърцето ми биеше като лудо. Страните ми пламтяха. Цялото ми тяло гореше. Не знам колко съм лежала така, но по едно време вратата се отвори, този път с нормална, човешка скорост и в стаята надникна ококореното лице на Ди.
— Вие, двамата, да не би…?
Интересно как след всичко, което се беше случило през последните двайсет и четири часа, това бе първото, което й дойде наум да попита.
— Не — отвърнах и не можах да позная гласа си. Прокашлях се. — Искам да кажа… спахме заедно, но не в онзи смисъл.
Обърнах се и зарових глава във възглавницата. Миришеше на него — на мускус и борова гора. Отпуснах се назад и въздъхнах.
Ако някой ми беше казал, че ще прекарам съботния следобед с половин дузина извънземни, сто на сто щях да го посъветвам да спре наркотиците. Но ето че седях в един фотьойл в хола на Ди и Деймън точно в такава компания и бях готова всеки момент да си плюя на петите, ако се наложи.