— Къде по дяволите си мислиш, че си отиваш?-
— Маркс, мисля, че проф. Далас е в опасност. — Влезнах в асансьора. Бернардо ме следваше.
— Мислиш ли, че ще повярвам на нещо което казваш вещице? — Той удари бутона, който държи вратите отворени.
— Мрази ме колкото искаш, но не позволявайте тя да умре.
— Вашият домашен любимец агента на ФБР, ме държа далеч от голямото нападение.
Не знаех какво имаше предвид, но бях сигурна, кого има в предвид.
— Каквото и да е направил Брадли, го е направил без мое знание, но това не е най-важното.-
— Мога да го направя важно.
— Чу ли, че Далас е в опасност— Чу ли тази част? — Попитах.
— Тя е корумпирана точно като вас.
— Значи е хубаво тя да умре от ужасна смърт. — казах аз.
Той просто ме погледна. Преместих се сякаш, за да стигна бутоните. Бернардо улови намека ми. Той удари Маркс в главата със гипса си. Мъжът падна долу и аз натиснах бутона за затваряне на вратата. Вратите се затвориха тихо, докато Бернардо положи Маркс на пода.
— Искаш ли да го убия? — Бернардо попита.
— Не. — Но сега, ако аз отидех при Рамирес за помощ, Маркс би помислил, че той е бил навътре в това. По дяволите.
— Тук ли е колата на Едуард?
— Да.-
— Как Олаф си тръгна тогава?
Бернардо ме погледна.
— Ако той наистина прави това, той ще открадне кола и ще я зареже далеч от мястото на убийството. Няма шанс да използва колата на Едуард. -
— Ще се върне в къщата на Едуард за специалната си чанта — казах аз.
Вратите се отвориха на етажа където беше паркирал. Ние излезохме.
— Какво искаш да кажеш специална чанта
— Ако той ще ходи да я нареже, ще иска инструментите които обикновено използва.
Серийните убийци са много прецизни, когато става дума за начина, по който третират жертвите си. Те прекарват много време в планиране какво точно ще направят и как.
— Така че той е у Едуард?-
— Преди колко време си е отишъл?-
— Три часа, може би три и половина.-
— Не, той ще бъде при Далас, ако ще ходи там въобще.
Бернардо отвори колата и се качихме. Аз трябваше да извадя Браунинга от панталоните си. Барабанът е прекалено дълъг за в седнало положение като това. Накрая просто го държах в скута си. Гледах Бернардо да кара с превързаната гипсирана ръка.
— Искаш ли аз да карам?-
— Добре съм. Само ми кажи къде живее Далас и ще ни закарам.-
— По дяволите!-
Той вкара колата в паркинга и ме погледна.
— Полицията ще знае адреса.
— Когато Маркс се събуди, ще бъдем щастливи да останем извън затвора-, казах аз.
— Ние дори не знаем, дали Олаф е в къщата и-, каза той.
— Аз имам по-добър. Как да обясня, че ние знаем, че той е сериен убиец и не сме предупредили полицията по-рано. -
— Имаш ли мобиления телефон на Едуард? — Попитах.
Той не спори, просто се наведе и отвори жабката. Извадих телефона.
— На кой ще се обадиш?-
— Ицпапалотл. Тя ще знае адреса.-
— Тя ще изяде лицето на Олаф.-
— Може би, може би не. Така или иначе по-добре ни измъкни от паркинга преди Маркс да се събуди и започне да крещи.
Изкара ни от паркинга и тръгна бавно надолу по улицата. Набрах информация, и операторът беше щастлив да набере Обсидианова пеперуда за мен. Вече беше дневна светлина. Знаех, по-добре, отколкото да поискам самата Ицпапалотл, така че попитах за Пинотл и им казах, че е спешно и, че е Анита Блейк. Мисля, че беше името ми, което ме свърза, като че очакваха обаждането.
Пинотл дойде на лини с богатия си глас.
— Анита, господарката ми каза, че ще се обадиш-.
Обзалагам се че е сгрешила защо, но …
— Пинотл, имам нужда от адреса на проф. Далас — Мълчание на другия край на телефона.
— Тя е в опасност, Пинотл.-
— Тогава ние ще се погрижим за нея.-
— Ще се обадя в полицията по този въпрос, Пинотл. Те ще застрелят ягуарите ви на мига. -
— Вие сте притеснена за нашите хора? — , каза той.
— Дай ми адреса и аз ще се погрижа за това вместо вас, Пинотл.-
Мълчание с изключение на дишането му.
— Кажи на господарката си, благодаря за помоща, Пинотл. Знам, че съм жива сега, защото тя ми помогна. -
— Не си ядосана, че тя не ти каза всичко, което знаеше?
— Тя е многовековен вампир. Те не могат да си помогнат сами понякога.
— Тя е богиня.
— Ние просто спорим за семантика, Пинотл. И двамата знаем какво е тя. Моля те дай ми адреса. -
Той ми го даде. Прочетох напътствията на Бернардо, и потеглихме.
64