Едуард хвана вторична инфекция от нещо, което е било размазано на кладата. Той получи рецидив и аз останах. Дона и аз се редувахме да седим до леглото му. Седяхме до леглото на Бека. Стигна се до етап, когато малко момиченце плачеше, когато си тръгнах.
Питър прекара доста време в игри с нея, опитвайки се да я накара да се усмихне. Но очите му, имаха този празен поглед, който получавате, когато не спите добре. Той нямаше да говори с мен или Дона. Единственото нещо, което призна пред нея, беше побоя. Той не и беше разказал за изнасилването. Аз не предадох неговата тайна. Първо, не бях сигурена, че тя може да се справи още един шок. Второ, не беше моя тайна, за да я кажа. Дона всъщност израсна в случая. Тя беше като невероятен стълб от сила за децата, за Тед, въпреки че той не можеше да я чуе как му говори. Тя нито веднъж не се обърна към мен през сълзи. Беше все едно този нов човек е възкръснал от пепелта на лицето, което бях срещнала за първи път. Това ме спаси, да не я нараня.
Десет дни след инцидента, Едуард беше буден и говореше. Вън от опасност. Най-накрая можех да се прибера вкъщи. Когато им казах, че най-накрая си утивам у дома, Дона ме прегърна силно, разплака се и каза:
— Трябва да кажеш сбогом на децата.
Аз я уверих, че ще го направя и тя ни остави сами, да си кажем довиждане.Дръпнах стол до леглото и наблюдавах лицето му. Той все още беше блед,но вече приличаше на Едуард отново. Тази студена пустота беше се върнала в очите му когато никой освен мен гладаше.
— Какво не е наред? — , попита той.
— Не може ли просто да бъде, защото едва не умря-, казах аз.
— Не, — каза той.
Усмихнах се, но той не е усмихна.
— Бернардо дойде да ме види, но Олаф не — каза той.
Тогава разбрах, това, което той мислеше, че чакам, за да му кажа.
— Мислиш си, че съм убила Олаф и чакам да станеш достатъчно здрав, за да ти дам същия избор, която ми даде след като Харли умря: — Засмях се. — Исусе, Едуард.
— Не си го убила. — Гледах го как се отпусна във възглавницата си, видимо отпуснат.
— Не, не съм го убила.-
Той успя да се усмихне слабо.
— Това нямаше да бъде същия избор. Но ако убиеше Олаф, нямаше да искаш да ми дължиш друга услуга.
— Ти се страхуваше че ще се стигне до точка, която да го превърне в престрелка като в ОК Corral.
— Да, — каза той.
— Мислех, че искаш да видиш кой от нас е по-добър.-
— Мислех си, че умирам на стълбите. Всичко, за което можех да мисля е, че Питър и Бека ще умрат там, с мен. Бернардо и Олаф бяха там, но ти отиде нагоре по стълбите и не се върна. Когато се показа зад този ъгъл, знаех, че ще изведеш хлапетата. Знаех, че ще рискуваш живота си за техните. Бернардо и Олаф щяха да се опитат, но децата не биха били техен приоритет. Знаех, че ще бъдат твой. Когато припаднах в пещера, не бях притеснен. Знаех, че ще го направиш както трябва.
— Какво искаш да кажеш, Едуард?-
— Аз казвам, ако беше убила Олаф, бих ти простил, защото Питър и Ребека означават повече за мен от това.
Взех писмото на Олаф от задния си джоб и му го подадох. Гледах лицето му докато го прочете . Нищо не трепна, освен очите му. Никаква реакция.
— Той е добър човек да ти пази гърба, Анита.
— Нали не предлагаш да се срещам с Олаф?
Той почти се засмя.
— Не, по дяволите. Остани далеч от него, ако можеш. Ако дойде в Сейнт Луис, убий го. Не чакай да си го заслужи. Просто го направи.
— Мислех, че той е твой приятел.-
— Не е приятел. Съдружник. Това не е същото.
— Съгласна съм, някой трябва да убие Олаф, но защо си толкова категоричен изведнъж— Доверяваш му се достатъчно, за да го доведеш тук, в твоя град.
— Олаф никога не е имал приятелка. Той е имал курви и е имал жертвите си. Може би това е истинската любов, но мисля, че ако той се появяви и установи, че няма да бъдеш малката серийна убийца - приятелка, той ще стане враждебен. Не искаш да знаеш какъв е тогава, когато е жесток, Анита. Наистина, наистина не искаш.
— Страхуваш се, че ще дойде след мен.
— Ако дойде в града, ми се обади.
Аз кимнах.
— Ще се обадя — Имах и други въпроси. — В къщата на Райкър възникна едно загадъчно изтичане на газ и се взриви до Kingdom Come. Без оцелели, без тела, никакви доказателства, че сме направили бъркотия или че Райкър и хората му са направили нещо. Беше ли Ван Клиф.