Усетих топлината да се изкачва по лицето ми, но не се обърнах този път.
— Ако искаш да идваш на вратата изглеждащ така, не ме обвинявай, когато гледам. Но не вади нещо повече от това. Изглеждаш добре, но фактът, че го приемаш толкова силно не е ласкателство за нито един от двама ни. Или ти си курва, или мислиш, че аз съм такава. За първото съм склона да повярвам. Второто знам че не е истина. — Приближих се до него, нарушавайки неговото лично пространство, изчервяването изчезна, оставяйки ме бледа и ядосана. — Така че, отдръпни се.
Беше негов ред да изглежда несигурен. Той отстъпи, сложи чаршафа така че да покрие колкото може повече от себе си и се поклони. Беше като от едно време, изтънчено движение, сякаш го е правил преди и го има предвид. Беше приятен жест с косата му спускаща се около него, но съм виждала по-добри. Не и от шест месеца, но съм виждала по-добри.
Той се изправи и лицето му беше сериозно. Изглеждаше искрен.
— Има два вида жени, които се движат около мъже като Едуард и мен, и знаят какви сме. Първите са курвите, без значение, колко много мъже имат; вторите са тези, които се държат стриктно върху бизнеса. Викам им, Мадони, защото те никога не спят с никого. Те се опитват да бъдат едно от момчетата. — Усмивката изви устните му отново. — Прости ми, ако съм разочарован, че си едно от момчетата. Тук съм от две седмици започвам да се чувствам самотен.
Поклатих глава.
— Две седмици, горкото бебенце. — преминах покрай него и взех големия куфар. Погледнах Едуард.
— Следващия път кажи слабостите ми на всички.
Вдигна си ръката в бойскаут знак.
— Никога не съм виждал Бернардо да прави това с никоя жена при първата си среща с нея, заклевам се.
Очите ми се присвиха, но гледах в очите му и му вярвах.
— Как така получих честта.
Той вдигна сака ми и се усмихна.
— Трябваше да видиш погледа на лицето си когато той слезе по стълбите с чаршафа. — Той се засмя, беше много мускулест смях. — Никога не съм те виждал толкова смутена.
Бернардо дойде до нас.
— Аз наистина, честно, нямах предвид да те засрамя. Просто не нося нищо в леглото така че наметнах това.
— Къде е Олаф? — попита Едуард.
— Муси се, че я доведе.
— Страхотно — казах. — Единият от вас мисли, че е Дон Жуан, а другият не иска да говори с мен. Това е просто перфектно. — Обърнах се и последвах Едуард към къщата.
Бернардо извика зад нас.
— Не прави грешка с Олаф, Анита. Той харесва жени в леглото си и той не е толкова придирчив, колкото съм аз, за начина по който ги получава. Аз бих бил по-внимателен с него, отколкото със себе си.
— Едуард? — казах.
Той беше точно на вратата. Обърна се и ме погледна.
— Бернардо прав ли е — Олаф опасен ли е за мен?
— Мога да му кажа за теб това, което казах за Дона.
— Което е? — попитах.
Бяхме все още на вратата, не точно в къщата.
— Казах му, че ако я докосне, ще го убия.
— Ако дойдеш като мое спасение, тогава той никога няма да работи с мен, няма да ме уважава — казах.
Едуард кимна.
— Истина е.
Въздъхнах.
— Ще се справя сама.
Бернардо беше дошъл зад мен, по-близо, отколкото бих го искала. Използвах чантата, за да го накарам да се мръдне назад крачка две.
— Олаф е бил в затвора за изнасилване.
Погледнах Едуард и оставих недоверието да се покаже на лицето ми.
— Той сериозен ли е?
Едуард кимна. Лицето му беше станало отново празно.
— Казах ти в колата, че нямаше да го каня, ако знаех, че ще те намеся в това.
— Но не спомена осъждането за изнасилване — казах.
Той повдигна рамене.
— Трябваше.
— Какво друго трябва да знам за добрият стар Олаф.
— Това е — той погледна зад мен към Бернардо. О., Можеш ли да се сетиш нещо друго, което тя трябва да знае?
— Само това, че той се гордее от изнасилването и от това, което й е направил.
— Добре — казах — и двамата се изяснихте. Имам само един въпрос.
Едуард просто ме погледна очаквателно, Бернардо каза:
— Стреляй.
— Ако убия друг от твоето подкрепление, ще ти дължа ли друга услуга?
— Не и ако той си го заслужава.
Оставих чантите на земята.
— По дяволите, Едуард, ако продължаваш да ме слагаш заедно с луди и аз продължа да се защитавам, ще ти дължа услуги, докато не отидем в гробовете си.
Бернардо каза:
— Ти си сериозна. Ти наистина си убила последното му подкрепление.
Погледнах го.
— Да, сериозна съм. И искам позволение да се отърва от Олаф, ако той си го заслужи, без да трябва да дължа на Едуард друга услуга.