Надяваше се, че той зарежда взривателя. Подобен музей – физическо олицетворение на психическото заболяване, каквото светът рядко вижда – не би трябвало да съществува. Тя беше унищожила неговото бъдеще, а сега той собственоръчно щеше да унищожи своето минало. Оставаше да се види дали ще има нужната сила на духа да го направи.
Тя крачеше по пътеката между мангровите дървета към дългия плаж. В далечния му край кея се простираше във вечерната вода – тъмносиня в здрача. Сега, когато всичко беше свършило, изпитваше чувство на дълбок катарзис, но същевременно и празнота. Пламтящата й омраза, жаждата й за отмъщение бяха преминали и след тях остана зееща дупка. Какъв щеше да е животът й сега? Къде щеше да отиде? Какво щеше да прави? Не можеше да се върне на „Ривърсайд Драйв“. След смъртта на Алойшъс това беше невъзможно. Беше напълно сама на този свят.
Мислите й бяха прекъснати от пукот на клони. Тя се обърна и от мангровата горичка излезе – напълно необяснимо – млада жена, дребна, жилава, със спусната руса коса. Идваше право срещу нея – тиха и съсредоточена. В едната ръка с нож, в другата с пистолет, лицето – подпухнало от жажда за кръв.
Напълно изненадана, Констънс опита да избегне нападението, докато жената летеше срещу нея, но беше твърде късно. Ножът проблесна на вечерната светлина, закачи роклята и сряза ребрата й, оставяйки следа като от нажежен ръжен. Констънс извика и се завъртя, прокарвайки ръка по лицето на нападателката, а момичето се плъзна по пясъка и отново я нападна с вдигнат пистолет.
65.
Щом на хоризонта слънцето се гмурна в морето, мракът започна бързо да се сгъстява. Малък каяк в скучно маслиненозелено изскочи иззад Джонстън Кий и пое през широкия половин миля плитък канал. Алойшъс Шингу Ленг Пендъргаст с гребло в ръката се насочи към грозда от островчета, разположени близо до югоизточния край на Халсиън Кий. Каякът се плъзгаше по водата, докато Пендъргаст се бореше с греблото, опитвайки се да влезе в ритъм, за да тласка безшумно лодката напред, без да се обърне. Беше тиха ноемврийска вечер, ниско над водата летяха чапли, а от крилата им се носеше копринено шумолене.
Знаеше, че има много малко време: двата хеликоптера на спецотряда щяха да пристигнат след двайсет минути от военноморската база „Кий Уест“. Пендъргаст не успя да убеди Лонгстрийт, че подобна масова атака няма да бъде ефективна срещу човек като Диоген, че вероятно ще се обърне в негова полза и като нищо може да доведе до смъртта на Констънс, независимо дали беше заложник, или доброволен участник. Пендъргаст не знаеше нищо за психическото й състояние, но беше сигурен, че каквото и да е, то със сигурност е неуравновесено. По тази причина по време на подготовката за операцията той се измъкна и взе „назаем“ една моторница от марината на Саут Бийч. Корпусът й беше от карбонови фибри, имаше два извънбордови двигателя, които при спокойно море можеха да развият мощност от хиляда конски сили и близо деветдесет възела скорост.
На остров Ъпър Шугърлоуф я смени с каяка, нает заедно с тропически неопрен от един от многото магазини за лодки под наем, който вече затваряше. Проблемът беше, че никога не се беше качвал на каяк, а проклетото нещо не само бе нестабилно, но и той все не можеше да върти греблото както трябва, за да се придвижва напред.
Най-накрая успя да налучка основното движение. Не след дълго се показа и малкият грозд от острови. Технически погледнато, това не бяха истински острови, а групички мангрови дървета, които стърчаха от плитката вода, а корените им образуваха преплетен лабиринт. Пендъргаст вкара каяка в един скрит канал между мангровите дървета и го върза. След кратка борба успя тихо да се измъкне от него и застана в дълбоката шейсет сантиметра вода. Бръкна в багажника на каяка и извади раменен кобур, в който беше неговият „Лес Беър“, сложи си го, след това преметна през раменете си малка черна раница „Оспри“.
Светлината по небето избледняваше, когато започна да заобикаля острова. Картите показваха, че водата е не по-дълбока от деветдесет сантиметра и се оказа, че е вярно, установи той, докато се придвижваше между малките покрити с мангрови дървета острови. Лекият черен неопрен го правеше почти невидим в спускащата се нощ. Излезе изпод сенките на дърветата и се приведе, докато пресичаше района с открита, плитка вода към главния остров Халсиън. Излезе от водата на малък пясъчен плаж и спря да се ослуша. Наоколо беше тихо. Пътека, която беше видял на сателитните снимки, се виеше към вътрешността на острова. Той тръгна по нея, докато стигна до песъчливия терен около къщата. Оказа се къщата на иконома, а прозорецът на всекидневната беше осветен. Придвижвайки се тихо, Пендъргаст стигна до прозореца, повдигна се и надникна. Един възрастен мъж, седнал в кресло с висока облегалка, четеше дебел том на „Одисей“.