— Попадение, съвсем осезаем удар – обяви Диоген.
Констънс замахна към жената, но улучи празното пространство, защото тя отскочи встрани, завъртайки се като в бойните изкуства. Сега се възползва от пропуска на Констънс, нанасяйки светкавичен удар и сряза китката на противничката си, макар тя да опита да се завърти, за да я спаси.
Констънс осъзна, че скоро един от тези удари ще попадне в целта. Тежката й рокля, натежала допълнително от кръвта, забавяше движенията й. Дали Диоген нямаше да се намеси? Не: погледът, който стрелна към него, показа, че си стои на мястото, а на лицето му е изписан интерес и дори забавление. Разбира се, това представление нямаше как да не му се понрави: две жени се бият до смърт заради него.
Тежката рокля… Тази маса от тъкани можеше да й е от полза. Но трябваше да се движи бързо. Всеки момент нападателката щеше да замахне.
Констънс нанесе своя удар. Засили се и скочи върху жената и замахна с крака нагоре във вихрушка от тъкан, обгръщайки противничката си е роклята. Напълно изненадано, момичето нададе приглушен вик, замахна с ножа, но попадна само на плат, докато двете падаха на земята, а Констънс я стискаше здраво с коленете си. Жената се дърпаше и мяташе, замахваше с ярост, но не успяваше да измъкне ръката с ножа от плетеницата на материята.
Констънс я стисна още по-здраво с коленете си, завъртя се, вдигна пистолета и го стовари отстрани върху главата й, после още веднъж, докато виковете й не се превърнаха в хъркане и тя усети как тялото й се отпусна. Притисна неподвижната й ръка с ножа, изви юмрука и измъкна оръжието от нея. Грабна ножа, изтегли се назад и се изправи на несигурни крака с нож във всяка ръка.
Нападателката лежеше на пясъка, неспособна да стане, и стенеше в полусъзнание.
Констънс се обърна към Диоген. Лицето му беше зачервено, дишаше учестено, а в очите му блестеше почти сексуална възбуда. Това беше старият Диоген, когото тя помнеше толкова добре. Той не направи никакъв опит да й помогне и не продума. Беше омаян от онова, на което току-що беше станал свидетел.
Тя почувства рязко замайване. Постави ръце върху коленете си и наведе глава в опит да я проясни, като дишаше дълбоко.
След миг чу гласа на Диоген. Вдигна глава, но той не говореше с нея. Изражението на похотливо доволство бе изчезнало от лицето му, сменено от дълбоко удивление и безпокойство, докато се взираше в една черна фигура, излязла от мангровите дървета. Фигурата пристъпи напред в последното проблясване на сумрака, облечена в черен неопрен.
— Аве, братко – поздрави Диоген с дрезгав глас.
66.
Констънс стоеше на пясъка вторачена с дълбоко неверие, а момичето стенеше в полусъзнание в краката й. Пендъргаст – Наистина ли е той? – се приближаваше с пистолет в ръката. Беше като привидение и тя не проумяваше това, което вижда.
— Алойшъс – прошепна тя. – Боже мили! Ти си жив!
Приготви се да се втурне към него, но нещо в изражението му я накара да се закове на място.
— Аве, братко – повтори Диоген, който се поклащаше леко на място, все едно беше пиян.
Пендъргаст вдигна пистолета, но в началото го насочи към една точка между Констънс и Диоген. Едва след малко го насочи право срещу брат си. Погледът му обаче беше впит в Констънс.
— Преди да го убия – каза той, – трябва да зная дали го обичаш?
Констънс го изгледа невярващо.
— Какво?
— Въпросът е ясен. Обичаш ли го?
Тя почувства движение пред краката си. Момичето се беше свестило и възползвайки се от противопоставянето им, хукна, залитайки, към близката горичка от мангрови дървета. Пендъргаст не му обърна внимание.
Констънс започна да се съвзема от шока да види Пендъргаст застанал жив пред нея. Стотици въпроси се надигаха в съзнанието й: Какво се случи? Къде беше? Защо не ми се обади? Но изразът на лицето му показваше ясно, че сега не е време за въпроси.
— Аз го мразя! – отговори тя. – Винаги съм го мразила и винаги ще го мразя.
— Любовта живее от надеждата – каза Диоген с напевен глас – и умира, когато надеждата е мъртва.
Пендъргаст не му обърна внимание, а очите му продължаваха да са впити в Констънс.
— Тогава може би ще ми обясниш защо напусна по своя воля нашето жилище на „Ривърсайд Драйв“ с него, като при това си наранила лейтенант Д’Агоста?
Констънс си пое дълбоко дъх, главата й се бе прояснила след битката и тя почувства завръщането на удивителната си сила. Със спокоен и твърд глас му разказа как го е смятала за мъртъв. Как е била ухажвана от Диоген с признания в любов и с разкритието, че синтезираният от Ленг еликсир е започнал да има обратен ефект. И за тайния си план: омразата към Диоген и възможността за отмъщение, която й бе предоставила неговата поява.