— Алойшъс, трябва да ми се довериш – заключи тя. – Всичко ще ти обясня надълго и широко, когато му дойде времето. – Тя махна към Диоген. – Но можеш и сам да се убедиш. Погледни го – един съкрушен човек.
Пендъргаст изслуша цялата реч в мълчание и със свален пистолет.
— Значи си го лъгала? От самото начало?
— Да.
— И не го обичаш – повтори Пендъргаст, все едно не можеше напълно да разбере.
— Не. Не!
— Толкова се радвам! – каза той и насочи пистолета към главата на Диоген.
— Почакай!
Пендъргаст погледна към нея.
Диоген пристъпи напред, хвана цевта на пистолета и опря дулото в слепоочието си.
— Хайде, братко. Давай.
— Не го убивай – каза Констънс.
— Защо?
— Много по-добре ще бъде да му пощадиш живота, да бъде принуден да живее в самота със спомена за своите прегрешения. И… – тя се поколеба. – Аз научих нещо за него.
— Какво? – гласът на Пендъргаст беше хладен и отсечен.
Констънс стрелна поглед към Диоген, който все още стоеше там и се полюшваше с опряно в слепоочието дуло. – Не исках да чуе това от мен, но няма значение. Той не е напълно отговорен за онова, в което се е превърнал. Ти го знаеш по-добре от всички. Освен това в него има малък кълн на добро. Видях го. Вярвам, че наистина искаше да се промени, да започне нов живот. Какво иска сега – това не мога да кажа. Като го гледам в това състояние, жаждата ми за отмъщение е напълно задоволена. Ако го оставиш да живее, може би… може би той ще успее да подхрани този кълн. – След това добави с горчивина. – Може да го полива със сълзите си.
Докато тя говореше, изражението на Пендъргаст леко се промени. Изгуби малка част от мраморната си коравина. Но беше невъзможно да разбереш какво се върти из главата му.
— Моля! – прошепна Констънс.
Сега в далечината можеше да чуе шума на хеликоптерни витла, които заглушаваха тихия шепот на вятъра в палмовите листа. Беше още далечен, но бързо се усилваше.
67.
Лонгстрийт седеше на сгъваемата седалка във водещия хеликоптер, който се носеше с плющене на винтовете над островите, насочвайки се към малка група островчета северно от Ъпър Шугърлоуф Кий. Водеше два екипа от спецотряда: Синият екип щеше да се приземи на зона за кацане в северния край на острова близо до основната къща, а Червеният, с който беше той, щеше да кацне на откритото пространство край няколкото стопански сгради в южния му край. В добавка разполагаше и с един „Зодиак“, който идваше насам по вода, и още няколко, които чакаха под тревога в Кий Уест, готови да подвозят подкрепления и да откарат предполагаемите ранени. Той смяташе, че като проведе обкръжение по всички правила, те могат да кацнат, да обезопасят острова и да хванат Диоген за по-малко от десет минути. Разбира се, стига да не се стигне до взимане на заложници. Това беше възможно, макар и малко невероятно, защото той смяташе, че за Диоген тази Констънс Грийн е онова, което Бони е била за Клайд. И че двамата ще свършат в самоубийствена престрелка. Той обаче имаше и грижливо разработен алтернативен план, защото водеше като част от екипа и двама специалисти по преговорите за всеки случай.
За пореден път се запита какво, по дяволите, се беше случило с Пендъргаст. Идеята за участие на спецотряда не му беше харесала, той искаше да подходи като при тайна операция. Лонгстрийт знаеше, че това е много глупаво: няма нищо по-хубаво от блицкриг с превъзхождащи сили. Някога, когато бяха в специалните части, се случваше Пендъргаст да изчезва по същия начин. Не се обаждаше никому само за да се появи по-късно, постигнал някаква важна цел. Беше се случвало достатъчно често, така че в екипа се появи нарицателно за това: Да не направиш като Пендъргаст, което означаваше Не изчезвай, без да се обадиш.
Точно сега не можеше да се притеснява за това. Ако неговият приятел действително беше „направил като Пендъргаст“, скоро щеше отново да се появи. Лонгстрийт се молеше да не е решил да направи някоя глупост, слагайки началото на кошмар от бумащина, въпроси и изслушвания.
Докато летяха ниско и бързо, видя през отворената врата на хеликоптера остров Халсиън да израства отпред. На западния хоризонт остана само ивица светлина на прага на тъмна, безлунна нощ. Вдясно от тях можеше да види хеликоптера на Синия екип, който летеше в добра формация с техния.