Той промърмори в слушалките с микрофона:
— Син екип, тръгнете на север и се пригответе за кацане. Ние ще се приземим южно от вас. Двата екипа трябва да са на земята точно в деветнайсет и двайсет.
— Разбрано.
Хеликоптерът зави и намали, когато започна да се снишава. Долу в сумрака Лонгстрийт вече виждаше стопанските постройки и голямото празно пространство от пясък, покрит с острица.
— Проверете оръжията, бронежилетките и включете уредите за нощно виждане – нареди изпълнителният директор по разузнаването, докато проверяваше своето оборудване и 9-милиметровата „Берета“ и наместваше очилата си за нощно виждане.
След малко нареди:
— Свали ни долу!
Пилотът направи завой и спусна хеликоптера към земята. Вдигнаха се облаци пясък от въздушните струи на витлата, а острицата се залюшка насам-натам. Хеликоптерът се приземи, екипът изскочи от кабината с насочени оръжия, разпръсна се и хукна към стопанските сгради и храсталаците за прикритие, изпълнявайки точно предварителния план на Лонгстрийт. Той изскочи последен и се насочи право към плажа.
Пендъргаст беше съблякъл дебелата рокля на Констънс, оставяйки я по бикини. Тя трепеше цялата. Той обработи раните от ножа, използвайки своя медицински комплект: почисти ги с дезинфектант, намаза ги с антибиотичен крем и ги превърза колкото можа с бинтове – всичко това, докато пистолетът бе насочен към Диоген, чиито ръце бе заключил с белезници зад гърба.
Той чу шума от хеликоптерите на Лонгстрийт.
— Кавалерията идва – отбеляза безизразно Диоген.
Пендъргаст не обърна внимание на брат си. Раните не бяха опасно дълбоки, но не бяха и плитки. Щеше се наложи да ги шият. Констънс беше изгубила много кръв и той се страхуваше, че може да изпадне в шок, макар да изглеждаше странно будна. Освен това психическата й стабилност в момента беше под голям въпрос.
Трябваше да се махне колкото може по-бързо от острова.
— Е, братко – обади се отново Диоген, – ако животът ми бъде пощаден, какво правим?
Пендъргаст прегърна Констънс, за да я държи изправена. Почувства как странното животно, което беше завзело нейните форми, трепери. Тя беше потънала в мълчание: трептящо и красноречиво. Странно състояние, което не можеше да разбере. Но после се сети, че никога не я беше разбирал напълно.
— Можеш ли да ходиш? – попита той.
Тя кимна.
— Опри се на моето рамо, използвай го като подпора.
Тя го хвана под ръка, а тялото й се опря на рамото му.
Пендъргаст махна с пистолета на брат си.
— Да вървим.
— Къде?
— Мълчи и изпълнявай моите заповеди.
— А ако не искам, какво? Ще ме убиеш ли?
— Те ще го направят.
— Очаква ги най-голямата изненада в живота им! – каза Диоген. После се засмя тихо, сякаш на някаква тайна шега. Смехът не спираше.
В този момент Пендъргаст чу шума на двутактов двигател откъм морето и погледна натам. Видя неясната форма на „Зодиак“, който се приближаваше към кея в далечния край на брега.
— В гората – нареди той.
Диоген се подчини, кискайки се под нос, и всички влязоха в сенките на мангровата горичка.
Диоген закрачи в мрака надолу по едва видима пътека между дърветата. Пендъргаст подкрепяше Констънс, която се беше вкопчила в него като дете.
— Каква е тази изненада? – попита Пендъргаст.
— Скоро ще разбереш. Всъщност още сега…
Зад тях изригна огромна експлозия, грамадна огнена топка се издигна в нощното небе, разпръсвайки навсякъде пламтящи отломки и искри. Миг по-късно ги блъсна ударната вълна, огъвайки дърветата и помитайки всичко по пътя си. Взривът предизвика мигновената реакция на Южния екип. Чуха се изстрели, после няколко по-малки експлозии след изстреляните от РПГ мини. Взрив от трескава активност, която Пендъргаст чуваше как бързо приближава.
— Какво направи?
— Това вероятно е съвпадението на хилядолетието. Уверявам те, не беше предназначен за теб или твоите колеги. Това беше напълно лично разрушение. Типично за ФБР – да се озове на погрешното място в погрешното време!
— Какво разрушение?
— На моята лична сбирка от рядкости. О, душо, променена в малки капки, ще паднеш в океана, където никой не ще те намери!
Пендъргаст мълчаливо местеше очи от Констънс на Диоген, после нареди:
— Да вървим на юг успоредно край брега колкото може по тихо.
Те продължиха напред, придържайки се към дърветата и храсталаците в края на плажа, докато зад тях продължаваха да се чуват звуците от битката.
68.
Флавия, която се беше проснала по очи, когато чу експлозията, се изправи. Не беше сигурна какво се случва и защо, но осъзна, че настъпилият внезапно хаос ще й е от полза. Хаосът щеше да стане нейно прикритие, неин приятел.