— Тя не е мишена номер две, нали?
— Не.
— Тогава откъде се е взела?
— Нямам представа.
— Излез оттук, отиди на кея и вземете един „Зодиак“, за да я евакуирате оттук.
— Мъртва е.
— Може би. Изведете я и направете всичко възможно. Отивам да се срещна със Синия екип при основната къща.
Лонгстрийт излезе от мангровите дървета и пое нагоре по брега.
69.
Лонгстрийт се затича по брега и скоро се озова при основната къща. Тя вече беше заобиколена от Синия екип, а специалистите по преговори за освобождаване на заложници с мегафон канеха всички да излязат. Последно предупреждение! След това спецотрядът ще влезе и всяка съпротива ще бъде смазана с огън на поражение!
— Има ли някого вътре? – попита Лонгстрийт, когато застана до ръководителя на Синия екип.
— Не знаем. Не се стреля, не забелязахме движение вътре, нищо не се чува. Може би къщата е празна.
Лонгстрийт кимна. В мига, в който видя къщата, разбра, че Диоген не е вътре. Обширна дървена постройка, която можеше да изгори за пет минути и не предлагаше защита: 9-милиметров куршум можеше да мине през цялата сграда.
— Използвайте шокови гранати и влизайте!
— Да, сър.
— Аз продължавам. Имам специална задача. – Лонгстрийт се обърна. Диоген и жената бяха някъде другаде. Нападението на къщата бе отлична диверсия, която щеше да му позволи да ги намери, когато най-малко очакват. Докато започна да се отдалечава, чу мъжът с микрофона да казва, че последната им възможност да излязат, е изтекла. Миг по-късно се чу звукът на трошащо се стъкло и приглушените трясъци на шоковите гранати.
Промъкваха се скрито през мангровите дървета далеч от мястото, където се развиваха събитията. Пендъргаст подкрепяше Констънс, докато държеше Диоген, който вървеше напред, под прицел. Брат му крачеше бавно, все едно върви в мъгла. Придвижваха се внимателно, като внимаваха винаги да са под прикритие. През дърветата пред тях Пендъргаст видя втори огън. Знаеше, че това е къщата на иконома. Миг по-късно надникна към полянката, която заобикаляше къщата. Наистина гореше – бяха я превзели и прочистили. Сега дебелият том на „Одисей“ лежеше в пясъка, където личаха отпечатъците на много крака. Специалният отряд беше продължил напред, оставяйки района пуст.
— Върви – нареди той и махна с ръка към пътеката, която водеше от вилата към брега.
— Къде отиваме? – попита Диоген.
Пендъргаст не му отговори. Поеха по пътеката и след малко излязоха на края на плажа. Пендъргаст спря, за да разузнае. Беше пуст. Един „Зодиак“ беше вързан за кея срещу основната къща. Видя двама души, които товареха ранени на носилки в лодката. Скоро след това двигателят заработи, тя се отдели от кея и с висока скорост пое на югозапад. Изглежда сега действието се развиваше главно около основната къща.
Те продължиха да вървят, като се придържаха в сенките на дърветата, надвиснали над края на пясъка. Пендъргаст спря, след като изминаха две трети от дължината на дългия бряг. Близо до брега беше веригата от малки мангрови островчета, осеяли плитките води.
— Алойшъс.
За изненада на Пендъргаст от мрака се показа фигурата на мъж. Лонгстрийт. В ръката си държеше пистолет.
— Трябваше да се досетя след последния ни разговор, че ще намериш свой начин да дойдеш тук – каза той.
Не получи отговор.
— Не съм сигурен какво се готвиш да сториш – продължи началникът, – но ще се почувствам много по-добре, ако пуснеш пистолета на земята.
Пендъргаст го направи.
— Ти може да си забравил своята чест и нашата клетва, но аз не съм. – Лонгстрийт пристъпи напред и насочи пистолета си срещу Диоген. – Времето дойде – каза той. – Приготви се да умреш, копеле.
Настъпи дълго мълчание.
Това сякаш изнерви Лонгстрийт. Той стрелна поглед към Пендъргаст.
— Той уби Декър.
Мълчание.
— Ще го гръмна, ще си уеднаквим показанията и никой няма да разбере.
— Не – каза Констънс.
Лонгстрийт не й обърна внимание. Пръстът му започна да обира свободния ход на спусъка.
— Не! – извика Констънс и неочаквано блъсна Диоген настрани точно в момента, когато проехтя изстрелът. Куршумът го пропусна. Тя застана пред Диоген.
— Мамка му, разкарай я оттам – каза Лонгстрийт на Пендъргаст.
Пендъргаст го погледна.
— Моят отговор също е… „не“!
— Какви ги приказваш?
— Няма да го убиеш.
— Ние дадохме клетва! Той уби Декър. Ти сам каза, че единственият изход е да бъде убит.