— Никога досега не са ми вземали пръстови отпечатъци. Когато снеха отпечатъците на Ребека, мастилото не съсипа ли маникюра й?
— Не ти ли снеха отпечатъци, когато те избраха за окръжен съдия?
Тя поклати глава.
— Окръжните съдии не се подлагат на проверка за благонадеждност, тях просто ги избират. Но ще я издържа. Никога не съм арестувана, дори в колежа.
— Наистина ли смяташ да се преместиш в Далас, за да бъдеш федерален съдия? Много по-голям е от Галвестън, има непрестанни задръствания, престъпност…
— … бутици, „Ниймън Маркъс“. Любимата ми марка.
— Е, тогава Далас ще ти хареса.
— Освен това там са „Далас Каубойс“. Знаеш ли, че в университета бях мажоретка през всичките четири години?
— Обичаш ли футбола?
— Обичам футболистите — каза тя, обърнала глава към него; в очите й проблесна закачливо пламъче. — Дори бившите.
— Няма бивши футболисти, както няма и бивши мажоретки.
— Като жена ти.
— Бившата ми жена.
Шелби Морган поклати глава.
— Още не мога да повярвам, че си се съгласил да я защитаваш. Сигурно много я обичаш. — Очите й помръкнаха. — Мен никой мъж не ме е обичал така.
— Може би ти не си обичала никого.
— Ти вярваш ли, че тя те е обичала?
— Вярвам, че е невинна.
— Надявам се да си прав заради кариерата ти. — Тя пресуши и второто си питие. — Както и да е, да говорим за мен. Пет години в Далас ще минат бързо, после ще се ориентирам към Вашингтон, а ти може да заемеш мястото ми.
— Пет години?
Тя кимна.
— Искам един ден да стана министър на правосъдието. Все още съм млада за поста, затова ще изкарам пет години като федерален съдия, ще гледам няколко важни дела, после ще се целя по-нагоре.
— Жена с амбиции.
— Знаеш ли как наричат една жена без амбиции? Съпруга. От мъжете искам единствено секс. — Тя хвърли дяволит поглед към Скот. — Ти не би ли се явил на един кастинг при мен?
Вероятно изражението му го бе издало, защото тя избухна в смях.
— Не се панирай, Скот! Сексът е развлечение, не задължение. Аз съм жена, която знае какво иска и как да си го набави.
Сините й очи го пронизваха изпод притворените клепачи. Шелби беше само с две години по-възрастна от него, но изглеждаше с десет по-млада. От всяка пора на тялото й бликаше неустоима съблазън. Първо Рене Рамирес, а сега Шелби Морган.
— Няма ли подходящи мъже на острова? — попита той.
— Не желая да се обвързвам — отвърна тя. — Ти си тайнственият мъж в репортажа на Рене, нали?
— Кажи й да престане с тази поредица „Убийство на плажа“!
— Рене иска да я изтеглят в някоя от големите мрежи.
— Може междувременно да й се случи друго.
— По каква линия?
— По линия на процеса.
— О! Би било забавно.
Тя се наведе към него; Скот усети аромата на парфюма й, примесен с алкохолни пари.
— И така, Скот, какво ще кажеш за предложението ми?
Беше доста съблазнително предложение, подобно на „Форд, Фени“. Но и двете си имаха своите минуси.
— Госпожо съдия, предстои ни дело за убийство.
— Обещавам ти да не отварям дума за делото, нито за Трей… освен ако ти не искаш. — Тя му намигна. — Имаш нужда от тръпка в живота си, Скот. Личи ти. — Тя сложи длан на коляното му и леко го стисна, при което той усети как кръвта забуча в ушите му. — Помисли по въпроса, докато отида до едното място.
Тя премести празната чаша и четирите шишенца от бърбън на масичката пред него, сгъна своята, изправи се и закрачи по пътеката между седалките. Скот не се сдържа и я изпрати с поглед; късата й пола беше плътно прилепнала. Съдия Шелби Морган беше неотразимо привлекателна жена.
Изведнъж той се сепна. Съдия Морган живееше през три къщи от Трей Ролинс. Тя току-що го бе нарекла „Трей“. Не „мистър Ролинс“, „не жертвата“, а „Трей“. Сякаш го познаваше лично.
Погледът му се спря върху празните шишенца от бърбън.
39
Два дни по-късно Скот придружи бившата си съпруга до съда за избора на съдебни заседатели. До началото на процеса оставаха три денонощия.
— Ребека, ако Бенито, Гейб или Пийт не направят пълни самопризнания, изходът на делото ще зависи от това доколко ще ти повярва журито.
— Значи ще давам показания?
— Ще се наложи. Нужен ни е свидетел, който да може да потвърди твоята честност. Тес е имала любовна връзка с Трей и съпругът й е сред заподозрените, затова тя се изключва. Кои са останалите ти приятелки?
Ребека помълча, преди да отговори.
— Трудно е да си приятелка с жени, които са готови във всеки момент да ти отнемат мъжа. — Тя въздъхна. — Ето защо най-добрите ми приятели винаги са били мъже.