— Какво откри в „Гайдо“?
— Че имат хубави пържени миди.
— Какво ти каза Рикардо?
— Че мистър Ролинс и мисис Фени идвали по няколко пъти седмично в ресторанта, докато били на острова. Че онази вечер не бил видял никакви непознати, само местни хора. Каза, че си пийвали и изглеждали много щастливи, а когато си тръгвали, били доста на градус, което не било необичайно. Нито веднъж не ги чул да се карат. Нито за миг. Само дето…
— Само дето какво?
— Само дето устната на мистър Ролинс била подута тази вечер. Сякаш някой го бил ударил с юмрук в устата.
— Рикардо чул ли е Трей да й прави предложение?
— Не, сър, каза, че не бил чул такова нещо. Когато станали да си ходят, той ги изпратил до изхода, където мистър Ролинс се отбил в тоалетната. Тогава Рикардо се сбогувал с мисис Фени и се върнал да си върши работата, а тя останала да чака мистър Ролинс.
— Но Рикардо е знаел, че Трей й е направил предложение?
— Да, сър. Знаел е.
— Че те кога са му казали?
— Не те, сър. Тя му била казала.
— Ние, аз, ти, той, какво значение има?
— Има, Ребека. Защото сега нямаме свидетел, който да е чул как Трей ти предлага брак. Имаме само твоята дума на обвинена в убийство.
— Трей ми предложи брак, Скот!
Скот бе слязъл на плажа и бе изпратил момичетата да сложат масата за вечеря. Двамата с Ребека седяха на ниски столчета под плажния чадър с лице към морето. Тя беше с черен бански, но на Скот все му се привиждаше еротичното бельо от шкафа.
— Аз ти вярвам, Ребека. В петък обаче голямото жури ще ти връчи обвинение и ще те предаде на съд.
— Но аз не съм го убила! От това, че съм спала до него, в кръвта му, не следва, че аз съм го направила! Кое ги кара да мислят, че съм аз?
— Отпечатъците ти са върху дръжката на ножа.
Тя се извърна към него и го изгледа с невярващи очи.
— Какво?! Но как така?
— Тъкмо това се канех да те попитам.
— Нямам никаква представа.
— Ножът е взет от кухнята ви.
— От нашата кухня?
Скот кимна.
— От комплекта в чекмеджето. Полицаите не ти ли казаха?
— Не.
— Големият нож за месо. Откъде сте купили този комплект, между другото?
— Не сме го купували. Трей го беше получил като подарък на някакво фирмено събиране преди година и нещо. На него все му подаряваха разни неща.
— Ти ползвала ли си този нож?
— Разбира се. Отпечатъците ми сигурно са върху дръжката от преди, когато съм рязала нещо с него.
Скот реши да не й казва, че отпечатъците й по дръжката не съответстват на хватката при рязане, а при намушкване. Не искаше тя отсега да си измисля обяснения, които едва ли щяха да заблудят прокурора и съдебните заседатели. Не й спомена също и за неидентифицираните пръстови отпечатъци върху таблата на леглото и огледалото в гардеробната. Засега предпочиташе да не навлизат в тази тема.
— От какво е била подута устната на Трей? Ти ли го удари?
— Не. Каза ми, че се подхлъзнал под душа в клуба и си разбил устната.
— Забелязала ли си, че през няколко парцела на същата улица има строителна бригада?
Тя кимна.
— Всеки път, като минех оттам, ми подсвиркваха и подвикваха на испански.
— Идвали ли са в къщата?
— Не, доколкото знам. Смяташ, че някой от тях може…
— Всеки може да го е направил, Ребека. От нас се иска да открием кой.
Той я остави да помисли върху току-що чутото, после каза:
— А сега ми разкажи за порнодискове.
Очакваше гневна реакция, но тя само сви рамене.
— Нищо необичайно за мъж на неговата възраст. Замества романтиката…
— И виаграта ли е нещо нормално?
Тя отново сви рамене.
— Трей каза, че много спортисти вземали по време на пътуване.
— Намерихме също лекарства, които се продават с рецепта. Бета-блокер и прозак. Трей имал ли е високо кръвно или депресия?
— Не.
— Не е имал никакви здравни проблеми, така ли?
— Трей беше на двайсет и осем, в цветущо здраве.
— Полицаите са открили отпечатъци на неизвестно лице върху плота в кухнята. Имаш ли представа кой може да е бил?
— Роузи?
Той поклати глава.
— Не са нейни. Отпечатъците са оставени върху плота в някакъв момент в четвъртък следобед, след като тя е приключила с чистенето.
— Но този ден в къщата не е влизал друг човек освен нас двамата и Роузи!
— Имало е и още някой.
— И кой е бил той?
— Убиецът.
— „Кръвожадната любовница“?
Боби кимна.
— По сутрешните новинарски емисии съобщаваха подробности от разследването, докато ти тичаше. Детектив Уилсън даде интервю и каза, че няма други заподозрени. Според него тя била виновна.