Клипът отново застина върху искрящата усмивка на Трей Ролинс.
— Това е, което публиката знае за един професионален спортист. Никой никога не се среща с него на живо, публичният му образ е онова, което се вижда на трийсетсекунден клип. Ние сме в състояние да моделираме този образ както си искаме, все едно човекът се кандидатира за президент. По дяволите, та ние дори благотворителни фондации създаваме за нашите играчи! Хем отличен пиар, хем спестяват някой долар от данъци. Скот, деветдесет процента от доходите на един професионален спортист са от реклами, така че публичният имидж е много важен. — Ник се взря замечтано в екрана. — Трей Ролинс беше нашето златно момче.
— В дома му намерихме лекарства за високо кръвно.
Ник се усмихна.
— Да, вземаше бета-блокери.
— Ти си знаел?
— Досещах се. Не е лесно да уцелиш с един удар дупка на петдесет метра, когато пулсът ти е сто и двайсет в минута. Бета-блокерът контролира хормоните на стреса, забавя пулса и успокоява нервите. Също и лекарствата против страхова невроза.
— Той е вземал и прозак.
Ник вдигна рамене.
— Играел е на сигурно.
— Казваш, че е вземал лекарства, за да подобри играта си?
— Чудесата на съвременната наука. — Ник се засмя. — Виж какво, бейзболистите и футболистите вземат стероиди. Бета-блокерите и антидепресантите поне са законни.
Порно, виагра, медикаменти за подобряване на играта… Какво ли още имаше да научи Скот за Трей Ролинс?
— Сещаш ли се за някого, който да е имал интерес от смъртта на Трей?
Ник се засмя.
— Искаш да кажеш освен Гъската?
— Коя е Гъската?
— Бившият му личен асистент. — Ник вдигна подигравателно ръце, сякаш се предаваше. — Виж сега, Гъската може и да е пожелавал смъртта на Трей, но няма как да го е убил… Поне аз мисля така.
— Разкажи ми за Гъската.
Ник постави нов диск в плейъра и натисна копчето на дистанционното. На екрана в застинал кадър се появи Трей Ролинс на игрището за голф. До него беше подпряна същата онази огромна чанта със стикове и принадлежности, която Скот бе видял в личния му кабинет. А от другата страна на чантата бе застанал нисък набит мъж със сива козя брадичка и конска опашка, облечен в бяла куртка, на която с плътни печатни букви пишеше РОЛИНС, а отгоре с курсив „Открит шампионат — Мексико“. Между зъбите си мъжът стискаше дебела пура.
— Клайд Долтън, по прякор Гъската — каза Ник. — Цял живот е прекарал по разни турнири, феновете го обичат, като се появи на терена, всички започват да скандират: „Гъска, Гъска!“
— Защо му викат Гъската?
— Всеки асистент си има прякор: Пухкавия, Доктора, Кокала…
— Но защо тъкмо Гъската?
— Когато ходи, се клатушка като гъска. — Ник посочи екрана. — Това тук е в Акапулко през април. Организаторите искат да изнесат част от турнира в Латинска Америка. Хубаво време, страхотни плажове, само дето е леко страшничко да гледаш как командоси с калашници охраняват игрището. Докато бяхме в Акапулко, стана престрелка между охраната на някакви наркобарони. — Ник се засмя гърлено. — Да ходиш на почивка в Мексико напоследък е все едно да се снимаш във филм на Шварценегер.
Ник натисна едно копче и клипът тръгна. Гъската вдигна пръст във въздуха, премери на око наклона, провери нещо в малкия си бележник като пастор, който търси подходящия цитат в Библията. После извади един стик от чантата и го подаде на Трей.
Гъската: Пети номер.
Трей: Дай шести!
Гъската: Имаш стръмен наклон. Ако не преодолееш билото, топката ти се връща назад. Карай с пети!
Трей: Шести!
Гъската: Пети!
Трей: Казах, дай шести!
Гъската поклати глава и подмени стика му, после дръпна чантата извън кадър. Трей замахна и запрати топката в пясъка.
Трей: Дал си ми погрешна дистанция!
Гъската: Не трябваше да сменяш стика!
Трей: Прав си. Трябваше да сменя асистента.
Гъската: Аха, като оплескаш нещо, все асистентът ти е виновен.
Трей: Уволнен си!
Гъската: Какво?!
Трей: Казах — уволнен си!
Гъската: А кой ще ти носи чантата?