Кой знае защо, всичко това се струваше на Ник особено забавно. Изведнъж нещо привлече вниманието му и той се провикна към един от играчите:
— Ей, Джейк! Как си, момче? Да си виждал Гъската?
По шапката и дрехите на играча имаше емблеми на дузина различни търговски марки. Той се провикна в отговор:
— Тренира начален удар!
— Джейк е един от моите — обясни Ник на Скот. — Облякъл се е като пилот на „Формула едно“. Това е, защото рекламодателите гонят БММП и на игрището. Отначало „Найки“ започнаха с маратонки, но сега произвеждат стикове, топки, обувки и дрехи за голф. Едно време продуктите им ги рекламираха разни черни дългучи с мускули като гюлета. Сега произвеждат бели дрехи за бели мъже.
Ник Мадън се спря и гордо огледа своя свят.
— Това е най-бялото място в Америка: турнир по голф за професионалисти. Не се провежда в някое гето, Скот, а в кънтри клуб в бяло предградие. Защото тук живеят белите мъже с много пари.
Откриха Гъската на тренировъчното игрище — пиеше бира от алуминиева кутийка и дращеше нещо в бележника си. Беше седнал върху червена чанта за голф с надпис Пийт Пъкет.
— Здрасти, Гъска! — каза Ник.
Клайв Долтън, по прякор Гъската, не отговори и дори не вдигна глава да ги погледне. Беше нисък и тантурест, с къси крака, които се подаваха от торбести бели бермуди, и мускулести рамене, издули до пръсване бялата тениска, на която пишеше: Я да видим сега, кой ти е асистент? Шапката му беше килната назад, разкривайки загорялото му, мокро от пот лице. Посивялата му коса беше вързана на опашка, а козята му брадичка имаше нужда от подстригване. Приличаше на строителен работник.
— Какво искаш бе, педал?
— Господи, още ли си ми сърдит? Стига, Гъска, човекът умря! — Ник се обърна към Скот. — Аз го уредих за асистент на Трей, а сега ми се сърди, че Трей го е чупил. — После попита Гъската: — Къде е Пийт?
— Обядва. — Той вдигна бирата си. — Аз съм на течна диета. — Кимна към Скот. — А кой е зрителят?
— Това ли е прословутият бележник с дистанциите? — попита Скот.
— Имам по един за всяко игрище от турнира. Сам си ги правя, измервам в крачки разстоянието между всеки две дупки, поливачки, бабуни и така нататък. — Той погледна Скот и попита: — А ти кой си и какво искаш да кажеш с това „прословут“?
— „Прословут“ значи „печално известен“, а аз съм Скот Фени.
— Мъжът на Ребека?
— Адвокатът й.
Сега бе ред на Гъската да се усмихне. Той протегна ръка и двамата със Скот се здрависаха. Дланите му бяха едри.
— Ще направя дарение за съдебните й разноски — каза той.
— По-добре си запазете парите, за да си наемете ваш адвокат.
Гъската дръпна ръката си.
— Какво, по дяволите, означава това?
— Къде бяхте миналия вторник?
— Бях с Пийт, на състезание.
— Къде по-точно?
— На Открития шампионат в Орландо, Флорида — отговори му Ник. — Пийт игра в четвъртък и петък, не успя да се класира. С други думи, не е играл през почивните дни.
— Всъщност — добави Гъската — Пийт не игра и в петък. От самото начало не беше във форма, изпадна в нервна криза, хвърли стика по съдията и беше дисквалифициран.
Ник се намръщи.
— А аз това защо не го знам?
— Може би защото Пийт е голям мъж и не е длъжен да се отчита всеки ден пред фукливия си агент. — Гъската вдигна рамене. — Или пък е забравил.
В този момент вниманието му привлече засукана мацка по бюстие и минипола, която пристъпваше с мъка по тревата на високите си токчета. Гъската се наведе на една страна, сякаш искаше да надникне под полата й.
— Тая вечер някой ще удари джакпота — отбеляза замислено той.
— Взе ли си виаграта? — попита го Ник.
Двамата се засмяха и плеснаха дланите си във въздуха. При вида на едно хубаво момиче сръднята им бе преминала. А наоколо беше пълно с такива оскъдно облечени нимфи, които се скитаха привидно безцелно по тревата, обирайки мъжките погледи.
— Търсят да се обесят някому на шията — каза Гъската.
— Може да е нисък, плешив, дебел, сипаничав — добави Ник, — важното е да има мангизи. Знаеш ли защо не носят нищо отдолу?