Выбрать главу

В този момент Тес Макбрайд се появи до тях.

— Какво, да не се е повредила машината? — подкачи я Ник.

Но лицето й беше сериозно.

— Има още нещо — каза тя.

— Какво?

— Пийт беше разбрал за Трей и Били Джийн.

— Откъде знаеш?

— Пийт му е поискал сметка веднъж в съблекалнята, блъснал го е в шкафовете. Брет е бил там и…

— И какво?

— Заплашил го е, че ще го унищожи, ако още веднъж се доближи до Били Джийн.

Скот внезапно се извърна и със забързани крачки тръгна нанякъде. Ник едва го догони.

— Пийт е прословут с избухливия си темперамент. Ако някой каже, че Пийт Пъкет не го е наругал поне веднъж в живота му, значи или никога не е ходил на турнир, или се казва Тайгър Уудс.

— Какво можеш да ми кажеш за него?

— Пийт Пъкет е петстотин и седемдесети в световната ранглиста, което означава, че и ученици от прогимназиите играят по-добре от него. Преди двайсет и четири години е спечелил Открития шампионат на Великобритания, след това още няколко треторазредни турнира, и толкова. В момента е на четирийсет и девет години, от тях последните десет кара на батерии, чака да стане на петдесет и да се пенсионира с почести и парична награда.

— Къде живее?

— В едно ранчо край Остин.

— Където и Гъската.

Ник кимна.

— Ребека казва, че приличал на Рамбо.

Ник изпръхтя презрително.

— Той може да извие врата на Рамбо с голи ръце. Пийт не е някой дебеланко, който може само да размахва стика. Великан, с ръце като дънери. Когато не се състезава, цепи кедрови талпи, за да трупа мускули. В него има нещо от Дивия запад: пуши големи пури, пие бърбън, псува, не си мери приказките. Абсолютен грубиянин.

— Нещо друго трябва ли да знам за него?

— Да. Не му се изпречвай на пътя, когато е ядосан.

— Заплашил е Трей със смърт седмица преди убийството му. После, миналия четвъртък, е бил дисквалифициран и отлетял за Остин заедно с Гъската, в пет вече били в Остин, та като нищо е могъл да се добере с кола до Галвестън преди полунощ. Могъл е да убие Трей. — Скот погледна Ник. — И двамата са могли да го убият. И Пийт, и асистентът му. Имали са мотив, всеки сам за себе си. Дали е съвпадение? Трябва да намеря Пийт Пъкет.

Вместо него откриха Били Джийн. Тичаха покрай игрището и се оглеждаха за баща й, когато Ник я зърна, седнала сама под едно дърво на отсрещната страна. Между тях и нея имаше четирийсетметрова зелена ливада, заградена с въжета. Вътре се допускаха само играчи, асистентите им, съдиите, репортери и други служебни лица. Всички останали — съпруги, приятелки, мацки без бельо, продавачи на бира и сладолед, адвокати, защитаващи бившите си съпруги — всички бяха извън въжетата.

Нямаше как Ник и Скот да пресекат игрището. Затова отидоха тичешком до края му, заобиколиха и се върнаха по другата дълга страна. Когато се приближиха до Били Джийн, тя не помръдна от мястото си. Беше с гръб към дънера на дървото, обвила с ръце коленете си. Лицето й беше заровено между ръцете. Ник приклекна до нея и я повика тихо:

— Били Джийн…

Никакъв отговор.

— Били Джийн!

Тя бавно вдигна глава. Беше симпатично дете. По нищо не приличаше на порномодел, манекенка или старлетка. Очите й бяха пълни със сълзи.

— Здрасти, Ник.

Гласът й беше тънък, детски.

— Добре ли си, моето момиче?

Били Джийн избърса лицето си с длан.

— Просто ми е тъжно.

— За Трей ли?

Тя се намръщи.

— Какво искаш да кажеш?

— Знам за теб и Трей.

— Ти беше на погребението му — обади се Скот.

Тя погледна към него и попита Ник:

— Кой е този?

Ник се изправи.

— Бившият съпруг на Ребека и неин адвокат сега.

Били Джийн протегна ръка към Ник, той я пое и я вдигна на крака.

— Благодаря! — Без да каже дума повече, тя се провря под въжето и побягна през игрището, като заобикаляше играчите, съдиите и телевизионните оператори.

Скот и Ник се спогледаха, после хукнаха след нея.

— Хей, я се разкарайте от терена! — провикна се един от играчите.

— Ник! — кресна друг. — Какво правиш, по дяволите?

Без да обръщат внимание на подвикванията, Ник и Скот стигнаха до отсрещната страна, провряха се под въжето и продължиха да тичат. Били Джийн ги бе хванала неподготвени, но разстоянието помежду им не намаляваше.

— Доста е бърза! — извика Ник. — Отива към тентата с коктейлите!

Двамата нахълтаха в тентата. Били Джийн я нямаше; там беше само Тес, която си бе избрала нов колежанин за компания. Без да прекъсва флирта, тя посочи през рамото му към задния изход. Скот и Ник изхвръкнаха през него и се затичаха между сергиите със сувенири, рекламни материали и аксесоари. Ник скочи върху една от официалните колички на турнира.