— Ето я! — извика той. — Отива към клуба!
Пристигнаха в сградата на клуба в мига, когато Били Джийн се шмугна в дамската съблекалня.
— По дяволите! — извика Ник.
Двамата се спряха да си поемат дъх.
— Защо изобщо се влачи по турнири? — попита Скот. — Не ходи ли на училище?
— Жената на Пийт почина преди пет години от рак на гърдата. Той е отгледал момичето по турнирите. Затова е толкова отракана. — Ник се усмихна. — Един път си беше показала…
Изведнъж усмивката му се дръпна от лицето. Очите му бяха приковани в някого или нещо зад гърба на Скот, който се извърна и се озова лице в лице с великан, преметнал през рамо дълъг стик за голф като брадва.
— Дъщеря ми ли гоните?
— Ссс-кот — заекна Ник, — запознай се с Пийт Пъкет.
Пийт беше висок, с масивно телосложение, изсечени черти и пура между зъбите. Приличаше на някой от металните шкафове наоколо и излъчваше същата дружелюбност. Лицето му беше червендалесто, мустаците — посивели, ръцете — огромни, а едната от тях вече посягаше към ризата на Скот.
— О, здрасти, Пийт — избъбри припряно Ник, за да отвлече вниманието му. — Да знаеш, уредил съм ти рекламен договор за един милион.
Без да отделя поглед от Скот и без да пуска ризата му, Пийт процеди през зъби:
— Доколкото си спомням, бяхме говорили за два и нито цент по-малко.
Ник повдигна рамене.
— Криза, Пийт.
Пийт отново насочи вниманието си към Скот.
— Казвай, какво искаш от дъщеря ми?
Скот не се боеше от Пийт Пъкет, който наистина беше по-едър, но пък Скот беше по-млад, макар че, ако онзи успееше да го цапардоса със стика, сигурно щеше здравата да го насини. Скот целеше да вбеси Пийт — един бесен свидетел не мисли, когато дава показания. Затова той го попита без предисловия:
— Ти ли уби Трей Ролинс за това, че е чукал Били Джийн?
Пийт завря моравото си лице в неговото; дъхът му вонеше на бърбън и пура.
— Не намесвай дъщеря ми.
— Тя е вече намесена, а също и ти, Пийт. Заплашвал си Трей с убийство. Имам свидетели.
Пийт пусна ризата му.
— Кой си ти?
— Скот Фени. Адвокатът на Ребека.
— И неин бивш съпруг — добави Ник.
— Може пък ти да си убил Трей — каза Пийт. — Защото ти е гепил жената.
— Аз имам алиби — каза Скот. — А ти нямаш.
— Та тя е едва на седемнайсет, по дяволите! От което, разбира се, не следва, че аз съм го убил.
— А убил ли си го наистина?
— Не. Жена ти ме изпревари.
— Откъде да знам, че не си ти?
Пийт изпръхтя презрително.
— То е очевидно.
— Защо?
— Защото аз нямаше да наръгам тоя нещастник. Щях да го пребия с ей тоя стик. — Пийт завря показалец в лицето на Скот. — А ти остави Били Джийн на мира, за да не го опиташ!
С тези думи той се завъртя и изхвръкна от съблекалнята. Ник поклати глава.
— Пийт е от старата генерация. Вече никой не ползва първи номер стик.
19
— Мамо, ти ли уби онзи човек?
— Не, миличка, не.
— Значи няма да те пратят в затвора?
— Не, няма.
— А, добре. — След кратко колебание. — Все пак трябваше да те попитам.
— Знам.
— Понякога се случва да набия някое момче в училище.
— Биеш момчета?!
Бу кимна.
— Да, когато тормозят Шами. Много са жестоки.
— На твоята възраст е нормално да мразиш момчетата.
— А като порасна, ще ги харесвам ли?
— Да.
— Тогава по-добри ли стават?
— Малко по-добри.
През последните дни ядът на Бу към майка й беше попреминал. Освен това Скот й бе обяснил, че е нормално да й се сърди отначало и че като поживее малко с нея, ще й мине. А и Бу не обичаше да е дълго време сърдита на някого.
— Бу, нормално е да харесваш момчета, но гледай никога през живота си да не изпаднеш дотам, че да разчиташ на мъж.
— Освен на Скот, нали, мамо?
— Освен на Скот. На него винаги можеш да разчиташ.
На връщане от Хюстън Скот си даде сметка, че сегашното дело ще му струва поста на федерален съдия, но той беше длъжен да защитава Ребека, да докаже невинността й и да се върне в Далас, за да се погрижи за двете си дъщери — дори това да означаваше да седне отново в ъгловия кабинет на шейсет и втория етаж, което никак не му се искаше.
Той слезе от червения корвет. Двамата с Боби бяха отишли до къщата на Трей и охраната ги бе допуснала до гаража. Боби носеше със себе си чантата, в която се намираха пръстовите отпечатъци на Тес Макбрайд, Лейси Паркър, Райли Хейгър и техните съпрузи. Всеки от тях беше потенциален извършител, но основният му заподозрян беше Пийт Пъкет. За разлика от останалите Пийт очевидно знаеше за Трей и Били Джийн.