— Къде е Пийт? — попита Скот.
— В Остин. Оттегли се от участие, вчера двамата с Били Джийн си тръгнаха.
— Хванало го е шубето.
— Май той ще се окаже основният заподозрян.
— Заплашил е Трей с убийство пред свидетел само седмица, преди да бъде убит. Как да не бъде заподозрян!
— В понеделник летят за Ню Йорк за Открития шампионат. Не знам защо изобщо си дава парите, та той няма никакъв шанс да се класира. По-следващата седмица ще са в Сан Антонио.
— Утре мога да отскоча до къщата му в Остин.
Ник поклати глава.
— Не си го и помисляй, Скот.
— Защо?
— Пийт е ловец. — Ник се позасмя дрезгаво. — Преди време го бяха снимали за някакво спортно предаване. Взема репортерката и я завежда на лов, гръмва елен, вади ножа и го разфасова на място, пред камерата. Жената си беше глътнала езика, а аз щях да повърна само като го гледах.
— Значи умее да си служи с нож, така ли?
Лицето на Ник стана сериозно.
— И то виртуозно. Също и с огнестрелно оръжие. Ако му се явиш неканен, ще те гръмне, после ще те зарови в някой трап и никой няма да те види повече. По-добре изчакай турнира в Сан Антонио, там поне ще има други хора наоколо.
— Изпи ли си бирата?
Ник надигна още веднъж бутилката.
— Вече да.
Скот му поднесе разтворен найлонов плик. Ник погледна плика, после бутилката в ръката си и попита:
— Смяташ, че може аз да съм го убил?
— Не.
— Тогава защо са ти отпечатъците ми?
— Искам да те зачеркна от списъка на заподозрените.
Ник пусна бутилката в плика.
— Действай тогава!
— Били ли сте някога арестуван, изправян пред съд или осъждан за престъпление?
— Не, сенаторе, не съм.
Веднага след като се здрависа със Скот, сенатор Джордж Армстронг се почувства длъжен да провери дали няма криминално минало. Двамата вечеряха в „Гайдо“ — местна забележителност заради огромния препариран рак, монтиран върху покрива с разтворени щипки, сякаш готов да сграбчи някого. Отдолу имаше надпис: „Уловен в залива на Галвестън“.
— Добре. Защото миналата година номинирах един човек за директор на Федералната служба за борба с наркотиците. От ФБР му взеха отпечатъци, направиха проверка, оказа се, че като студент бил арестуван шест пъти… за дрога. Щях да потъна в земята. Като онзи, министъра на финансите на Обама. Оглавява Федералната данъчна служба, пък забравил да плати трийсет и пет хиляди долара данъци. Сега разправя, че било компютърна грешка.
„Гайдо“ беше изискан ресторант с дъбова ламперия, ленени покривки, келнери с бели престилки и аромат на екзотични морски дарове. Личният секретар на сенатора бе позвънил на Скот тъкмо когато си тръгваше от турнира и му бе предал поканата с думите: „Ако искате да станете федерален съдия, бъдете там навреме.“
— Мамка му, този Айк здравата ни удари — каза сенаторът. — Седемдесет и пет процента от всички къщи са наводнени, щетите на острова се изчисляват на три милиарда. Но пък, дето има една приказка, всяко зло за добро.
— Че какво му е доброто на един ураган?
— Помете всички общински жилища за бедните. И сега тях ги няма.
— Няма ли да ги построите наново?
— Ако ги построим, бедните ще се върнат. А ако не ги построим, няма.
— А къде ще живеят?
— Някъде другаде. Да кажем, в Остин. Да ги видя тогава ония либерали, как те ще се погрижат за тях. Бедността задържа развитието, Скот. Представи си един ден Далас да се събуди и Южен Дал ас да го няма! Същото направи Айк за нас. Сега вече можем да си преустроим острова, за да стане Бевърли Хилс в Мексиканския залив. Уютно местенце за богати бели хора.
— Защо не му сложите една порта и не го обявите за частен имот?
Сенаторът сбърчи чело и се замисли.
— Знаеш ли, не е никак лоша идея.
— Шегувах се.
— Знам, но все пак…
Сенатор Джордж Армстронг наближаваше шейсет, но още минаваше за красив мъж. Беше богат, с добри маниери, един от авторитетите на Републиканската партия. Той си поръча джин тоник, скръсти ръце и каза:
— Знаеш ли, Скот, когато Кен ми каза, че си се хванал да защитаваш бившата си съпруга, казах абсолютно същото, както като чух, че Маккейн е избрал Сара Пейлин за вицепрезидент.
— И какво е то?
— „Май не е с всичкия си.“ — Сенаторът се засмя гърлено. — Щом нещата опрат до жена, мъжете си губят разсъдъка, не е ли така?
— Ребека е невинна.
— Не се съмнявам. Пейлин обаче препречи пътя на Маккейн към Белия дом. Ти искаш ли бившата ти жена да ти препречи пътя към федералната съдийска маса? Ако загубиш това дело в родния ми град, Скот, няма да мога да те подкрепя, колкото и да настоява моят приятел Сам Бъфорд. Обади ми се лично да те препоръча! Каза, че иска ти да го наследиш.