— Къде отивате? — попита тя.
— На църква — отвърна Скот.
— Започнал си да ходиш на църква?
— Шами ме научи.
— Искаш ли да дойдеш с нас, мамо?
— Може би следващата седмица, миличка. Не можах да спя. Някой направил ли е кафе?
— Тоя пастор ми харесва — каза Шами. — Много интересно говори.
Връщаха се от църква по Бродуей — Консуела на предната седалка, а Мария отзад на бебешкото си столче между двете момичета, — когато Скот забеляза червения корвет, паркиран на Четирийсета улица срещу гробището на Галвестън. Той отби и спря зад него.
— Ей сега се връщам.
Слезе от колата и пристъпи до ниския каменен зид, заобикалящ гробището. Сред гробовете се виждаше самотна жена. Беше с черна коса, но той позна Ребека. Отиде при нея. Беше си сложила перука и големи слънчеви очила. Стоеше до гроба на Трей и плачеше. Скот мина между гробовете и се приближи до нея.
— Имам чувството, че не съм го познавала — каза тя.
— Беше ли щастлива с него?
Тя кимна.
— Обичах го. Мислех, че и той ме обича. Не съм подозирала каква е истината.
Скот си помисли за онова, което само за няколко дни бе научил за Трей Ролинс. Какво ли имаше да узнае още?
— Съжалявам — каза тя.
— За какво?
— Защото си давам сметка каква болка ти причиних.
— Ребека, не бива да излизаш от вилата. Не искам Рене Рамирес да те види къде ходиш.
— Затова съм с перука.
— Перуката си е перука, но тази кола… Всеки на острова знае, че караш червен корвет.
— Ох, наистина…
— Откъде взе тази перука?
— Моя е. Нали помолих Боби да донесе всичко.
По-късно същия ден, след като си направиха разходка с децата, ходиха на зоологическа градина и гледаха филм за динозаври, Ребека изглеждаше видимо освежена. От меланхолията й нямаше и следа, играеше си с момичетата, все едно нищо не се бе случило. Сякаш бе забравила напълно за Трей Ролинс. Привечер двете с Бу излязоха да се разходят по брега. Докато ги наблюдаваше от терасата на вилата, Скот се запита за какво ли си говорят. Какво ли имаше едно единайсетгодишно момиче да споделя с майка си?
— Би ли правила секс със Скот?
— Бу!
По лицето на Ребека се изписа шок.
— Какво?
— Ти знаеш за секса?
Бу кимна.
— Имаме часове по здравно обучение.
— Защо ми задаваш този въпрос?
— Скот се нуждае от секс.
— Той няма ли си приятелка?
— Мис Досън, учителката ни, си пада по него, но той се инати и не ще да я покани на среща.
— Защо?
— Заради теб.
— Тя хубава ли е?
— Много.
— Ти искаш ли баща ти да си намери приятелка?
— Той има нас, но му трябва някой на неговата възраст. Освен това има нужда от секс. Мисля, че мис Досън сигурно ще се навие.
— Защо мислиш така?
— Нали ти казах: пада си по него.
— Искам да кажа, защо смяташ, че баща ти има нужда от секс?
— За да не получи инфаркт.
— Инфаркт?!
— Да. От стреса.
— Стресиран ли е?
— Аха. Понеже не изкарва много пари. Защитава все бедни хора, които не могат да си платят. Мисля, че сме разорени.
— Не го знаех.
— Гледа да не се издава, но е разтревожен. Не взема лекарства за сърце, така че сексът му е единственото спасение. Двете с Шами си казахме, че ако пак спиш с него, може пък да се оправи.
Дони Паркър беше спечелил турнира на Хюстън. Той не приличаше на убиец.
Докато Пийт Пъкет приличаше. Владееше добре огнестрелното оръжие и още по-добре ножа. Убиваше, изкормваше и разфасоваше животни. Беше заплашвал с убийство Трей, ако не остави дъщеря му на мира, а Трей не го бе послушал. Дали Пийт бе изпълнил заплахата си? Той ли бе забил ножа в гърдите му? Скот трябваше да се сдобие с отпечатъците му, за да докаже невинността на Ребека, но Пийт щеше цяла седмица да бъде в Ню Йорк за Открития шампионат на САЩ. Не че имаше опасност да избяга от страната, но отпечатъците му щяха да се забавят. На Ребека Фени й се налагаше да изчака още една седмица.
В десет вечерта момичетата си легнаха и Скот излезе на задната тераса, където завари Ребека сама, облегната на парапета. Беше все така по белия си бански костюм, а косите й се развяваха от морския бриз. Ароматът на парфюма й достигна до ноздрите му.
— Бу казва, че си стресиран, понеже нямаш пари.
— Бу е трийсетгодишна жена в тялото на единайсетгодишно дете.
— Каза ми също, че имаш нужда от секс. Бои се да не получиш инфаркт, понеже си отказвал да вземаш лекарства.