Сержантът отвори отвътре блиндираната врата и излезе при тях.
— Ела, момиче, аз лично ще ти снема данните — каза той с въздишка и я хвана под ръка, сякаш я отвеждаше не в ареста, а на парти. Вратата се затвори след тях.
С модерната си архитектура съдебната палата на окръг Галвестън изглеждаше не на място сред викторианските къщи на острова. Стойността на сградата и прилежащия към нея следствен арест възлизаше на 92 милиона долара. Правосъдието в Америка струва скъпо.
Скот откри съдебната зала на втория етаж. На двойната врата имаше месингова табелка с надпис: Шелби Морган, председател на съдебен състав. Той влезе в залата и тръгна по пътеката между пейките. Публиката се състоеше от точно двама души: Тери Ролинс и нейния адвокат Мелвин Бърк. По правилата на правната етика един адвокат не бива да разговаря с клиента на друг адвокат в негово отсъствие. Мелвин присъстваше и Скот се спря при тях.
— Мелвин?
— Скот! — Той се обърна към клиентката си. — Тери, това е Скот Фени, адвокатът на Ребека.
— Моите съболезнования, съжалявам за загубата на брат ви — каза Скот.
Тери Ролинс го изгледа враждебно.
— Тепърва ще съжаляваш, жена ти го уби.
— Тери, смяташ ли, че бих защитавал бившата си съпруга, която ме остави заради Трей, ако имах и най-малкото съмнение в нея?
— Знам ли, вие, адвокатите, сте готови на всичко за пари.
— Не и аз. А и Ребека не ми плаща. Тя няма нищо, с което да ми плати.
— Затова ли си иска бижутата?
— Не, Тери. Можеш да задържиш бижутата й.
— Не ги искам! — Тя се наведе и вдигна от пода кафеникава торба. — Ето ти ги.
Той пое торбата.
— Въпросната вечер Трей е предложил брак на Ребека.
— Нищо подобно! Лъже. Трей нямаше намерение да се жени за нея.
— Той ли ти каза?
Тя не отговори.
— Тери, моля те, позволи на Мелвин да ми разкаже всичко, което знае за живота на Трей. Освободи го от задължението за конфиденциалност. Моля те. — Скот погледна Мелвин право в очите и каза: — Тя е невинна и не заслужава да отиде в затвора.
— Не! Ребека е виновна.
— Какво криеш, Тери?
— Дотук, Скот! — намеси се Мелвин.
Скот го изгледа продължително, после се обърна и продължи по пътеката към дървената вратичка зад масите на обвинението и защитата. Боби, Карин и Карлос вече бяха заели местата си. Скот постави торбата върху масата.
— Какво има вътре? — попита Боби.
— Бижутата й.
Отвори се една странична врата. Приставът въведе Ребека в съдебната зала и я придружи до масата на защитата. Тя вече беше облечена с бял гащеризон, твърде широк за ръста й, който правеше крехкото й тяло да изглежда още по-дребничко. Отзад на гърба имаше надпис АРЕСТАНТ НА ОКРЪГ ГАЛВЕСТЪН.
— Добре ли си? — попита я Скот.
Тя кимна, но очите й шареха боязливо из съдебната зала, където скоро щеше да се реши съдбата й — свобода или доживотен затвор. Досегашната й самоувереност я бе напуснала. Американската правораздавателна система най-после бе взела страха на Ребека Фени.
Влязоха окръжният прокурор и помощникът му. Тед Нюман се запъти направо към масата на обвинението, докато Рекс Труит се отби при Скот. Двамата се ръкуваха, след което Скот му представи Ребека.
— Сержантът добре ли се държа с вас? — попита Рекс. — Грубоват е и се мъча да го превъзпитам.
Ребека кимна, без да отделя поглед от празната ложа на съдебните заседатели. Окръжният прокурор бръкна в куфарчето си.
— Ето екземпляр от обвинителния акт.
Скот подаде документа на Карин и се обърна отново към Рекс.
— Гледа ли Рене Рамирес в събота вечер?
Прокурорът кимна.
— Казах ти, че тази жена е невероятна досадница.
— Освен това ми беше казал, че не водиш делата си в пресата.
Обичайна тактика за прокуратурата е да подготвя почвата за съдебния процес чрез дозирано изтичане на информация в медиите — следователи дават интервюта, изказват лични мнения за обвиняемия; доказателства, правно недопустими в съда, с готовност биват използвани за сензационни дописки и коментари. Така още преди започване на делото всички съдебни заседатели са убедени във виновността на обвиняемия. Което всъщност е и целта — много по-лесно е да получиш осъдителна присъда от предубеден съдебен състав.
— Правилно съм ти казал.
— Тогава защо някакъв детектив я нарича „Кръвожадната любовница“ в сутрешния блок?
Прокурорът въздъхна.
— Защото Уилсън е гадно копеле, иска да се прочуе за нейна сметка.