— Това е неетично.
— Той е полицай. Полицаите така си вадят хляба.
— Смяташ, че Уилсън е казал на Рене за отпечатъците? А също и за детектора на лъжата?
— Рене си има подход към полицаите.
— Не се и съмнявам.
Окръжният прокурор се усмихна.
— Не съм подавал информация за датата на връчване на обвинението.
Точно в този момент двойната врата зад тях се отвори с трясък и вътре нахлу глутница репортери и оператори, предвождана от Рене Рамирес. Рекс вдигна глава и усмивката на лицето му замръзна.
— Но явно съдийката го е направила. Не й се оставяй да ти лази по нервите.
— Намери откъде изтича информация, Рекс. И вземи мерки това да спре.
Прокурорът отиде при масата на обвинението, но преди да седне, приставът извика:
— Станете!
Вратата откъм кабинета на съдията се отвори и в залата се появи Шелби Морган. Тя пристъпи напред, зае мястото си на съдийската маса и огледа отгоре залата като кралица, приемаща овациите на поданиците си. Или по-скоро като модел, позиращ пред обективите на фотографите. Рекс не бе преувеличил — тя беше най-привлекателната съдийка, която Скот бе виждал някога. Имаше гъста руса коса и младеещо лице, което го накара да си помисли, че под черната тога се крие стройно тяло.
Приставът обяви делото:
— „Щатът Тексас срещу Ребека Фени“. Връчване на обвинителния акт.
Окръжният прокурор на окръг Галвестън Рекс Труит и помощник-прокурорът Теодор Нюман за обвинението.
— Атикъс Скот Фени, Робърт Херин и Карин Дъглас от „Фени, Херин, Дъглас“ за защитата.
— Мистър Труит, бихте ли прочели обвинителния акт? — каза съдийката.
— Тед ще го прочете — отвърна окръжният прокурор.
Помощникът му стана и зачете:
— От името и с правомощията на щата Тексас…
Тед Нюман прочете с равен глас процедурната част от обвинителния акт, но вложи целия си ораторски талант, когато стигна до конкретните обвинения:
— … в упоменатото време и на упоменатото място обвиняемата Ребека Гарет Фени, действайки умишлено и с пълно съзнание за естеството на извършваното от нея деяние, е причинила смъртта на лицето Трей Ролинс, като го е намушкала с нож, което представлява убийство по смисъла на член деветнайсети, алинея втора от Наказателния кодекс на щата Тексас.
— Обвиняемата, станете! — каза съдийката.
Скот помогна на Ребека да се изправи. Цялата трепереше.
— Вие ли сте Ребека Гарет Фени, посочена в обвинителния акт?
— Да — прошепна едва чуто тя.
— Мисис Фени, признавате ли се за виновна по обвиненията, посочени в акта?
Преди тринайсет години същата тази жена, застанала до него в църквата с бяла рокля, бе отговорила на свещеника: „Да!“ Тогава Скот не можеше да допусне, че един ден, застанала по същия начин до него, тя ще трябва да отговаря на друг съдбоносен въпрос.
— Не се признавам за виновна.
— Да се запише в протокола: „Обвиняемата не се признава за виновна.“ Мистър Фени, вашата клиентка иска ли съд със съдебни заседатели?
— Да, ваша светлост. Колкото е възможно по-скоро.
Съдийката прелисти дневника си.
— Имам свободна дата на двайсети юли. Това е след трийсет и пет дни, мистър Фени. Сигурен ли сте, че не е много скоро?
Трийсет и пет дни.
— Датата ме устройва.
Сякаш потвърждаваше хотелска резервация.
— А устройва ли обвинението, мистър Труит?
— Обвинението няма възражения, госпожо съдия.
— Насрочвам досъдебно заседание за тринайсети и избор на съдебни заседатели за седемнайсети юли. Мярка за неотклонение: задържане под стража. Подсъдимата да бъде отведена в ареста до започване на делото.
— Какво?!
Ребека се вкопчи в ръката на Скот.
— Не! Не в ареста!
Съдийката фиксира Скот с поглед.
— Това възражение ли беше, мистър Фени?
— Да, ваша светлост, защитата възразява. Няма никакъв риск подсъдимата да се укрие, тя не представлява заплаха за обществото. Госпожо съдия, не можете да й откажете пускане под гаранция.
— Федералният съдия в Хюстън отказа.
— Какъв федерален съдия?
— Тази сутрин го пишеше във вестниците. Федералният съд в Хюстън е отказал гаранция на сър Алън.
— Кой, по дяволиите, е сър Алън?
— Алън Станфърд, обвинен, че е източил седем милиарда долара през финансова пирамида.
Скот си спомни — Ник Мадън му бе споменал нещо такова.
— И какво общо има това с нашето дело?
— Вие казахте, че не мога да откажа парична гаранция. След като той може, значи и аз мога.
— Ваша светлост — намеси се окръжният прокурор, — Алън Станфърд притежава частни самолети, къщи и банкови сметки зад граница, през последните десет години повечето време живее извън Съединените щати, има двойно гражданство… Такъв човек действително може да избяга и да се укрие. Трябва да се съглася с мистър Фени: в случая риск няма. Тя просто няма къде да отиде.