Рекс плъзна листа по бюрото.
— И какво общо има всичко това с Бенито Естрада?
— Бенито е известен наркопласьор на острова. Двамата с Трей са приказвали често по мобилните си телефони. Което значи, че Трей му е бил редовен клиент. ВИП клиент, така да се каже.
— Разкажи ми за Бенито.
— На двайсет и осем години, с диплома от Харвард, кореняк островитянин. Ръководи канал на картела „Гуадалахара“ за цялото крайбрежие на Мексиканския залив. Смята се за почтен бизнесмен, дори се държи като такъв: занимава се с благотворителност, дари половин милион за пострадалите от Айк, местните го боготворят. Управлява империята си като бизнес предприятие, без улични престрелки и кръвопролития.
— Отрядите „Зета“ пренесоха нарковойната отсам реката — обади се Ханк.
— Какви са тези отряди „Зета“?
— Бойните групи на картелите. Бивши командоси в мексиканската армия, ние ги обучаваме, те се хващат на работа при крупните наркобарони. Всичко, което си виждал по телевизията за нарковойната в Мексико — отвличания, осем хиляди убийства само за миналата година, обезглавени трупове, провесени от надлези или хвърлени в Рио Гранде, — всичко е тяхна работа. В сравнение с тях нашите мафиоти са малолетни хулиганчета. Те владеят цялата страна. Заради такива като нас Мексико е на ръба на национална катастрофа.
— Как така?
— С парите от дрогата. Мексиканците изнасят дрога на север, докато американците изпращат оръжие и по двайсет милиарда долара годишно на юг, които попадат в картелите. Представи си саудитците да изпращат всяка година по двайсет милиарда на ислямски терористи в Щатите, които с тези пари да убиват по осем хиляди американци годишно? Та ние ще сринем Саудитска Арабия със земята!
— А „Зета“ са в Тексас, така ли?
— Те са навсякъде. Петима местни пласьори в Атланта дължали на картела двеста хиляди долара, не си платили навреме и онези им пратили „Зета“. Бандитите обезглавили петимата, като заснели екзекуцията на видео и качили клипа в интернет. Ядосаш ли с нещо картела, си мъртъв. Като първо ще те изтезават и режат парче по парче. Това не е обикновено убийство, а послание.
— Къде да намеря Бенито? Трябва да говоря с него.
— Бенито няма да разговаря с теб.
— Човек не знае, докато не опита.
— Гледай да не си изпросиш куршум в главата — изпръхтя презрително Ханк. — Виж, Скот, не ви знам как работите в Далас, но тук, на острова, не можеш просто да отидеш при Бенито Естрада и да го заговориш. Трябва да носиш полицейска значка или пистолет, за предпочитане и двете. Бодигардовете му са като гардероби, Скот.
— Ще взема Луис.
25
Офисът на Бенито Естрада се намираше в една старинна триетажна сграда на Маркет Стрийт в най-лъскавата част на Централен Галвестън. Донякъде приличаше на кантора за недвижими имоти, ако не се брояха двамата едри латиноси, които охраняваха входа. Твърде широчките им хавайски ризи бяха издути на хълбоците — двамата бяха въоръжени и опасни, макар с нищо да не нарушаваха законите на щата Тексас. След като пистолетите им бяха скрити под дрехите, бяха легални.
— Който работи за картела — каза Карлос, — не остарява.
Скот бе изпратил Боби и Карин да се прибират във вилата. Скоро двамата щяха да стават родители, а според собственото му завещание бяха настойници на момичетата. Не биваше да ги излага на излишни рискове. Той подмина сградата с колата си, паркира половин пряка по-нататък и се замисли как да подходи към горилите на вратата. След като не измисли нищо, Карлос каза:
— Аз ще се оправя с тях, шефе. Тия са мои хора.
Той тръгна наперено по тротоара, облечен от глава до пети в черна лъскава кожа, подмина сребристото мазерати, паркирано до бордюра, и се приближи до двете горили. Усмихна им се сърдечно, подаде ръка и каза:
— Buenos dias, amigos!
— Чупката! — отвърна по-едрият от двамата.
Карлос се стресна и дръпна ръката си.
— Много сте важни!
После подви опашка и се върна при Скот и Луис, които го потупаха разбиращо по рамото.
— Сигурно не знаят, че са твои хора…
Карлос въздъхна и поклати глава.
— В днешно време никой не оценява добрите намерения.
Скот тъкмо обмисляше алтернативна стратегия за преодоляване на двете горили, когато до бордюра спря кола и от нея слезе Ханк Ковалски. Големият пистолет се виждаше ясно на хълбока му.
— Рекс ми каза да намина.
— Благодаря ти, Ханк. Но нека първо да се пробвам сам с тия двамата.
Скот се приближи до горилите и вдигна визитката си пред очите им като бяло знаме, докато с облекчение чуваше стъпките на Ханк и останалите зад гърба си.