— Казвам се Скот Фени. Мистър Естрада тук ли е?
— Тц — поклати глава по-ниската горила. — Няма го.
— Бихте ли проверили? Става въпрос за Трей Ролинс. Аз съм адвокат, защитавам Ребека Фени.
Двете горили се спогледаха, после огледаха Ханк. По-високият каза:
— Чакай тук.
Взе картичката на Скот и влезе вътре. Другият не помръдна от мястото си пред вратата. След малко по-високият се върна и направи знак на Скот.
— Бенито ще те приеме.
Карлос, Луис и Ханк пристъпиха към вратата. Горилата прегради пътя им с ръка.
— Само адвокатът.
Скот се обърна към Ханк и останалите.
— Чакайте ме тук.
— Мистър Фени — обади се Луис, — ако кажете, веднага ще им извия вратовете.
Двете горили се изцъклиха. Ханк се позасмя.
— Кротко Луис, няма нужда.
Скот тръгна след едната горила към асансьорите.
— Вдигни ръце!
Скот се подчини. Едрият мъж го претърси за оръжие и каза:
— На третия етаж.
Скот влезе в кабината, натисна бутона и асансьорът пое плавно нагоре. Когато вратите се разтвориха, той се изправи пред млад, красив, латиноамериканец с розова риза, бели шорти и кожени сандали. Черната му коса беше пригладена назад с брилянтин, козята му брадичка — старателно подстригана. Ухаеше на скъп одеколон. Мъжът се усмихна широко и подаде ръка на Скот. Не беше въоръжен.
— Мистър Фени, аз съм Бенито Естрада. За мен е чест да се запозная с вас.
Скот разтърси ръката му.
— Защо чест?
— Делото за онази, черната проститутка, в Далас… Трябват cojones, топки, за да се изправиш по телевизията и да наречеш един сенатор престъпник… както и за да се приближиш до моите хора долу и да поискаш да се видиш с мен. Това ми харесва!
— Тогава чуй нещо, което ще ти хареса още повече: ти ли уби Трей Ролинс?
Бенито прихна.
— Може би ще желаете нещо за пиене, мистър Фени? Минерална вода, билков чай, кафе? Имам „Старбъкс“.
— Не, благодаря. И ми викай Скот.
— А ти на мен Бенито. Но моля те, влез!
Асансьорът се намираше в единия ъгъл на огромен кабинет, заемащ целия трети етаж на сградата. До едната стена имаше грамадно бюро, а срещу него — редица видеомонитори, на които се виждаха различни сцени от улицата долу. В другия край на помещението беше поставено барче с напитки, над което беше монтиран плазмен телевизор с голям екран. Обстановката напомняше донякъде кабинета на Ник Мадън, още повече че той и Бенито имаха общ клиент.
— И така, какво те носи насам? — попита Бенито.
— Последният разговор на Трей е бил с теб.
— Аха.
— А ти защо ме прие?
Бенито се усмихна.
— Човек никога не знае кога ще му потрябва добър адвокат.
— Не защитавам наркопласьори. Имам деца.
— Аз не продавам на деца. Аз съм бизнесмен, задоволявам потребностите на възрастни хора.
— Тези потребности са в нарушение на закона, както и бизнесът ти.
— Много други неща са далеч по-нередни, но законни. След още няколко години на хората ще им писне от тази борба с наркотиците. Те не се интересуват кой пуши, кой смърка, кой се инжектира и с какво. Нито им пука, че всяка година тяхната зависимост струва живота на хиляди мексиканци. Ти знаеш ли, че през границата годишно минават осемнайсет тона хероин, над петстотин тона кокаин, петнайсет хиляди тона марихуана, един господ знае колко метамфетамин. Гринговците си искат дозата и все ще се намери някой да им я достави. Защо да не съм аз този някой? А колкото до въпроса ти: не, не съм го убил.
— Би ли се подложил на детектор на лъжата?
— Доколкото знам, подсъдима е жена ти, не аз.
— Трей купувал ли е кокаин от теб?
— Нека да седнем — каза Бенито.
Той придружи Скот до канапетата; Скот седна с лице към прозореца, а Бенито се настани насреща му и посочи през рамо.
— Федералните ме наблюдават през улицата. Насочили са камери в прозорците ми и снимат денонощно. Все едно съм кинозвезда…
— Откога познаваш Трей?
— Двамата израснахме заедно. Той живееше в хубав квартал, в южните части на града, до плажа. Аз — в жилищен комплекс в северните райони, близо до доковете. Сега и аз живея близо до плажа, а комплексите ги няма, отнесе ги Айк. С тях си отидоха черните и латиносите. Белите, например твоят приятел сенаторът Армстронг, се надяват черните и латиносите никога да не се върнат. Ако просто се скрием някъде и богатите туристи не ни виждат, викат си те, това ще бъде добре за туризма. Само Трей не мислеше така. Той се отнасяше с мен като с човешко същество. Идваше ми на гости, излизаше със сестра ми, беше й кавалер на абитуриентския бал… Двамата бяхме като братя.