— Трей Ролинс им е дължал петстотин хиляди.
— Е, може да се каже, че си е платил всичко с лихвите.
— Кокаин значи… — каза Карин. — Крайно неблагоприятно обстоятелство, Скот. Как можем да я изправим на свидетелското място при това положение?
— Не можем.
— В такъв случай е по-вероятно да я признаят за виновна — каза Боби.
— А какво ще стане с Бу тогава? — попита Карин.
Бяха седнали на задната тераса. Ребека и Бу бяха на плажа.
— Скот, не желая да се набърквам в личния ти живот.
— Карин — прекъсна я Скот, — от две години ти си повече от майка на момичетата. Без теб нямаше да се оправим, разбираш ли? Така че можеш да се намесваш колкото искаш.
Тя посочи с ръка към Бу и Ребека.
— Двете май отново се сближават.
— Тя е нейна майка.
— Само биологична, Скот. Виж, аз нося в себе си това бебе вече осми месец. Не бих могла да си представя един ден да го изоставя. Как е могла да го направи?
— Карин, да си неудачник в Хайланд Парк е непростим грях. Животът изисква от теб…
— Животът е суров, Скот. Защитавай я в съда, щом си решил, но не я оправдавай морално. Тя е изоставила детето си. За тази постъпка няма извинение. Ти би ли оставил някога Бу или Шами?
— Не.
— Сега вече близо месец са отново заедно, ще станат два, докато приключи делото. А какво ще се случи, ако я осъдят и влезе в затвора? Това ще съсипе Бу!
— Не можех да я оставя в Далас, тя нямаше да го понесе!
— Така е, но ако Ребека влезе в затвора, това ще й причини още по-голяма болка.
Скот остана известно време неподвижен, загледан в морето, после кимна.
— Ние няма да го допуснем.
Същата вечер в късните новини Рене Рамирес представи поредния си репортаж от серията „Убийство на плажа“. Започна с кадри от връчването на обвинителния акт: Ребека в затворнически гащеризон отказва да се признае за виновна; Рене засипва Скот с въпроси в коридора пред съдебната зала, като завършва с „Обичате ли още жена си?“; Скот изглежда зашеметен. След встъплението Рене продължи на живо от Галвестън:
„Съдия Шелби Морган определи двайсети юли за начална дата на процеса, като постанови гаранция от двеста и петдесет хиляди долара. След заседанието на съда интервюирах Тери Ролинс.“
На екрана се появи Тери, която каза: „Сега вече ще остане в ареста, където й е мястото.“
И отново Рене: „Но тази вечер Ребека Фени не е в ареста. Нейният бивш съпруг и настоящ адвокат Скот Фени е заложил къщата си в Хайланд Парк, за да я измъкне. Сега тя е отседнала при него и семейството му в наета вила до приключване на процеса. Бях чувала, че стара любов ръжда не хваща, но този човек наистина ме изненадва. — Тя се усмихна лукаво и продължи: — Източници от съда, пожелали анонимност, потвърдиха, че токсикологичната експертиза показва високи нива на кокаин в кръвта на Трей към момента на смъртта му, а също и в кръвта на Ребека в нощта на убийството.“
— По дяволите! — изрева Скот. — Откъде изтича тази информация?!
— Онзи детектив й я подава — каза Боби.
Рене Рамирес продължаваше да говори: „Днес интервюирах Луиз, проститутка, прекарала три нощи в една килия с Ребека Фени.“
На екрана се появи грубовато женско лице. Луиз не беше някаква луксозна дама на нощта. Най-вероятно изкарваше хляба си на някой ъгъл. Тя каза: „О, тя ли? Лош човек. По очите й личи, че е убила оня бял мъж. Виновна е, слушай кво ти разправям!“
27
Пийт Пъкет спечели Открития шампионат на САЩ.
Това беше първата му победа за повече от двайсет години, сензацията на сезона. Пийт плесна длани с Гъската, после излезе от игрището и прегърна дъщеря си. Наобиколиха го репортери, телевизионни камери се навряха в лицето му, микрофони го уловиха как й казва: „Ех, да можеше майка ти да ни види!“ Ник Мадън застана до тях. Когато Пийт пусна Били Джийн, Ник го прегърна както признателен внук би прегърнал добрия си дядо. Пийт прие чека за 1,35 милиона долара и сребристата купа, след което пристъпи към микрофона, поставен направо на тревата.
— Мечтал съм за този ден двайсет и шест години, откакто участвам в турнири. И ето, най-после мечтата ми се сбъдна. Единственото ми желание е да можеше съпругата ми да бъде сега с мен. — Пийт вдигна трофея нагоре. — Доти Лин, това е за теб!
Той отново прегърна дъщеря си през рамо. По лицето на Били Джийн се стичаха сълзи; за момент Скот се запита дали се радваше за баща си, или скърбеше за Трей Ролинс.