Вдигнал гордо в ръката си купата на Открития шампионат, Пийт Пъкет по нищо не приличаше на убиец — по-скоро на баща, готов на всичко, за да защити детето си. Един двайсет и осем годишен мъж бе прелъстил седемнайсетгодишната му дъщеря, Пийт бе научил за връзката им и го бе заплашил, че ще го убие, ако не я остави на мира. Той просто бе постъпил така, както би постъпил на негово място всеки баща. Беше се опитал да предпази дъщеря си.
Но дали заради това би убил човек?
Законът, който допуска телевизиите да излъчват в най-гледаното време реклами на лекарства против загуба на ерекция, позволява и на седемнайсетгодишни да правят секс, но бащите им го забраняват. Какво ли би сторил самият Скот с онзи, който би дръзнал да оплете в мрежите си Бу или Шами, едва навършили седемнайсет? При самата мисъл го побиха тръпки. Във всеки баща дреме по един свиреп звяр.
Дали Трей Ролинс бе събудил звяра в Пийт Пъкет?
Нима бе грешка решението му да защитава Ребека? Скот не се съмняваше, че има някакво обяснение за отпечатъците й върху дръжката на ножа, но нямаше никакво оправдание, задето бе вземала кокаин. Как би могъл да обясни това на съдебните заседатели? Те не обичат да чуват такива неща за подсъдимия в едно дело за убийство. За да го обявят за невинен, държат да е чист и трезв, а също и да няма никакви преки улики, че е замесен в престъплението. Те трябва да повярват извън всякакво основателно съмнение, че подсъдимият е невинен. Защото за американския съдебен състав е далеч по-страшно да оправдае виновен и да стане за смях пред медиите, отколкото да вкара в затвора човек без вина. Презумпцията за виновност е здраво вкоренена в съзнанието на всеки съдебен заседател, на всеки гражданин. Дали Скот щеше да преодолее тази психическа нагласа и да оневини бившата си съпруга? Като същевременно докаже, че убиецът е Пийт Пъкет или може би „Зета“? Или Атикъс Скот Фени бе на път да загуби най-важното дело в живота си, което щеше окончателно да съсипе кариерата му?
Два часа по-късно Скот, Карин и Боби седяха на задната тераса на вилата.
— И тъй — каза Скот, — времето напредва, момчета и момичета. До процеса остават четири седмици. Какво е положението към момента?
— Нашата стратегия — подхвана Боби — е, първо: да обясним отпечатъците й върху оръжието на убийството и, второ: да открием истинския убиец. Нещо по първа точка?
— Не. А по втора?
— Списъкът на възможните убийци става по-дълъг с всеки изминал ден — отвърна Карин, като чукна няколко клавиша на лаптопа. — Засега имаме строителните работници, Гъската, Брет Макбрайд, Дони Уокър, Вик Хейгър, Пийт Пъкет, както и Бенито Естрада с наказателните отряди „Зета“.
— Брет, Дони и Вик имат алиби за тази вечер, но всеки с мотив за убийство остава в списъка. Макар да не смятам строителите за много вероятни заподозрени, помолих Карлос да се върне на работа при тях, за да види дали не може да изкопчи информация за кокаина. В смисъл, дали те не са го задигали. Което би обяснило защо Трей си е помислил, че Бенито го мами.
— Остават значи Гъската, Пийт и Бенито със „Зета“.
— Отпечатъците на Гъската не съответстват на онези върху кухненския плот.
— Трябват ни отпечатъците на Пийт.
— В сряда отивам на турнира в Сан Антонио да му ги снема.
— Значи основните ни заподозрени са професионалният състезател, който току-що спечели Открития шампионат на Щатите, мексиканският наркокартел… и бившата ти съпруга. — Боби разви една дъвка и я пъхна в устата си. — Много подходящ момент избрах да откажа цигарите, няма що.
— Приключих с огледа на имуществото им — обади се Карин. — Никакви изненади. Ребека притежава единствено корвета. Съставих призовки, които Ханк вече е връчил на „Фейсбук“ и на мобилния оператор.
— Нещо за сестрата? — попита Боби.
— Не — отвърна Скот. — Но адвокатът й Мелвин Бърк знае нещо.
— Какво?
— Нямам представа. Тери отказва да отмени изискването за конфиденциалност. — Той се обърна към Карин. — А какво ще ми кажеш за съдийката?
— Бакалавърска степен с отличие от Тексаския университет, има награда от декана и е била мажоретка, после записва Юридическия факултет пак там и завършва отново с отличие. Десет години работи като адвокат на свободна практика, преди пет е избрана за съдия. Не е имала крупни дела.
— Е, сега вече има. Някакви досъдебни молби ще внасяме ли?
— Смятам да подадем една за недопускане в съдебната зала на снимки от местопрестъплението, тъй като представляват психологическа обработка на съдебните заседатели. Но мисля, че въпреки това обвинението ще представи част от тях.