— Можем ли изобщо да поискаме недопускане на доказателствения материал от къщата?
— Тя се е обадила на деветстотин и единайсет, пуснала е полицаите да влязат, съгласила се е да претърсят къщата. Но дори и да не ги беше пуснала, къщата не е нейна. Все пак смятам да подадем молба за недопускане на иззетите доказателства.
— Ами токсикологичната експертиза? Имали ли са правно основание да й вземат кръвна проба?
— Вероятно не. Ще подам молба за недопускане и на експертизата.
Настана тягостно мълчание. Скот каза:
— Ребека не е наркоманка.
Той погледна към нея — беше на плажа с момичетата. Самата тя приличаше на момиче — подскачаше безгрижно във вълните край брега, сякаш не й предстоеше дело за убийство.
— Тя изобщо дава ли си сметка, че може да получи доживотна присъда? — каза Карин.
Скот сви рамене.
— Един ден изглежда щастлива, радва се, че е с Бу, а на другия трябва да я наблюдавам да не се самоубие. Просто не я разбирам.
— Това е от кокаина — каза Боби.
— Какъв кокаин?
— Скоти, аз защитавам наркомани. Познавам симптомите. Редуват се пристъпи на еуфория и депресия като при циклофрениците. Според мен тя се друса.
Скот поклати глава.
— Вземала е само няколко пъти под влиянието на Трей. Никога не би посегнала, докато Бу е с нас. Просто изключено.
— Хайде на бас — каза Боби. — Слез на плажа, вземи й кръв и ти гарантирам, че ще даде положителна индикация за кокаин.
— Че откъде го намира? И с какво го плаща?
— Скоти, ти можеш ли изобщо да си обективен по отношение на нея?
Мисли като адвокат, не като мъж!
— Намерих частник, който прави тестове с детектор на лъжата — обади се Карин. — Пенсиониран агент на ФБР, живее недалеч от тук, на полуостров Боливар. Готова ли е да се подложи?
Скот кимна.
— Притесняваш ли се?
— Тя не се притеснява.
— От кокаина е — повтори Боби.
— Пласьорите са много опасни — каза Шами. — Те убиха човек в комплекса един ден. Просто се приближиха до него и го гръмнаха пред очите на всички.
— Божичко! — възкликна Бу. — Колко жестоко!
Скот се бе качил при момичетата, за да ги завие.
— Сплашване — каза той. — Целта е била да сплашат хората в гетото.
— Във всеки случай, мистър Фени, с мен успяха.
— И защо убиха човека? — попита Бу.
— Дължал им пари.
— Защо не са наели адвокат да го осъди?
— Бу, хората в гетата не се съдят, те се стрелят.
Бу кимна, сякаш казаното от Шами й звучеше напълно логично. После се обърна към Скот.
— Тази сутрин по телевизията говореха разни работи за приятеля на мама.
— Бу, нали се разбрахме: като предават за делото, сменяш канала. Има толкова много неща, които ти е рано да знаеш.
— Като например че е вземал наркотици?
— Да, и това също.
Тя се поколеба и Скот се досети какъв ще е следващият й въпрос. Тя просто не можеше да не го зададе.
— Мама също ли е вземала?
Преди Ребека да ги бе напуснала, Скот отговаряше на трудните въпроси на Бу като адвокат — замазваше истината, ала все пак я казваше. Но откакто стана самотен родител, бе започнал да отговаря като баща. Така постъпи и този път — излъга.
— Не.
Едно дете на единайсет години не биваше да научава такива неща за майка си.
— А, добре — каза тя с видимо облекчение. — Значи, ако мама не влезе в затвора, ще дойде при нас, така ли?
— Ти искаш ли да дойде?
— Затова ли сме тук, за да си я върнем?
— Аз съм тук, за да защитавам майка ти, така че да не прекара остатъка от живота си в затвора за нещо, което не е извършила.
— Но същевременно искаш да разбереш защо ни е оставила, нали?
— Да.
— Понеже обвиняваш себе си, така ли?
— Да.
— И затова не каниш мис Досън на среща, нали?
— Да.
Бу кимна.
— Аз също не разбирам мама. Но двамата няма да се жените повторно, освен ако не решим всички, нали?
— В никакъв случай.
Скот целуна момичетата и се запъти към стаята си, като мина първо през банята, която имаше врати към неговата спалня и към тази на Карлос и Луис. Когато оттам си влезе в стаята гол, завари вътре Ребека, също гола. Няколко мига двамата се гледаха.
— Изглеждаш добре, Скот.
— Ти също.
— Да довършим каквото започнахме на плажа.
Той я желаеше неистово. Но устоя на изкушението. Защото тя имаше нужда от него като адвокат, не като любовник.
— Не бива.
Той се извърна, влезе обратно в банята и затвори вратата след себе си, като си мислеше: Доста странно място за татуировка.