Известно време Рекс шофира замислен, после каза:
— Скот, ако наистина смяташ да призовеш Бенито и Гейб, по-добре дай на Ханк да им връчи призовките. Ако отидеш сам, може и да не се върнеш жив.
— Благодаря ти. Имам един приятел, частен детектив в Далас, той пък ще ги връчи на играчите, когато се съберат следващата седмица тук за турнира.
Прокурорът спря пикапа и угаси двигателя, но не слезе.
— Омъжени жени, непълнолетни момичета, порно, хазарт, кокаин. Това не е онзи Трей Ролинс, когото познавах. Викаше ми „мистър Труит“, с моя син бяха съученици. В клуба прекъсваше тренировката си, за да преподава уроци на деца. Такъв човек беше.
— Добрият Трей.
Рекс кимна.
— Но е имало и лош Трей — добави Скот.
— Явно е имал тъмна страна. Питам се дали е бил така програмиран от малък, или пък нещо е прещракало в мозъка му, когато родителите му загинаха? Кое е онова, което подтиква човека да се хвърли в пропастта?
— Доктор Тим каза, че Трей бил развил различни видове зависимости и мании.
— Трей е ходил на психоаналитик?
Скот кимна.
— Бил е обсебен например от секса.
— Завиждам му, трябва и аз да пробвам някой ден.
Двамата слязоха от пикапа и тръгнаха към входа на пристанището за яхти. Рекс махна на пазача и поведе Скот по дървения кей към привързаните моторници, платноходки и по-големи съдове. Спря се до една лодка и каза:
— Тази е моята.
Беше шестметрова моторница с платнен навес над средната част.
— Изглежда нова — каза Скот.
— Така е. Открих старата насред главната улица след урагана.
— С нея ли хвана онази риба-меч?
— Не. Нея донесох от Бахамите. Още две години, и се отдавам на голф и риболов.
— И на виагра.
Окръжният прокурор се усмихна.
— Да, и на това.
— Старецът и морето… и малките сини хапчета в джоба.
— Хемингуей щеше да е по-щастлив, ако по негово време имаше виагра.
— Е, аз пък ще се опитвам да си изкарвам хляба като адвокат в Далас, тъй че се сещай от време на време за мен, докато… ловиш риба.
Рекс дръпна от пурата си и попита:
— Когато й връчвахме обвинителния акт, жена ти каза, че си бил разорен.
— Така е.
— Не е леко да си изкарваш хляба като адвокат, ако си честен.
— Имам резервни варианти.
— Федерален съдия?
— Това е малко вероятно. Сенаторът бил задължен на Шелби Морган.
Прокурорът отново дръпна от пурата, издиша дима и каза:
— Дъщеря му е наркоманка. Взема кокаин. Ходи на терапия, но не помага. Шелби следи да не се разчуе.
— Разбирам.
— Ела, ще ти покажа яхтата на Трей.
Двамата тръгнаха по дървения кей. Колкото по-навътре влизаха, толкова по-големи ставаха лодките. На самия край на кея се спряха пред сребриста яхта с надпис „Продава се“.
— Седемнайсетметрова „Рива“, спортен клас. Плаващ петзвезден хотел. Чувам, че Трей е платил два милиона за нея. Мелвин се опитва да я продаде за петстотин хиляди, но няма купувачи. В тази криза никой не се е засилил да купува яхти.
— Не е ли повредена от урагана?
— Малко преди това Трей я беше закарал на остров Падре. Ела да се качим.
Скот го последва по стълбичката. Салонът за гости беше с дъбова ламперия и мебели от естествена кожа, а спалнята — с огромно двойно легло. Кухнята беше от неръждаема стомана и имаше футуристичен вид. Барчето беше заредено с напитки.
— Искаш ли едно питие? — попита Рекс.
— Не, благодаря.
— Аз мисля да се почерпя.
Прокурорът намери чаша, издуха я от праха и си наля два пръста уиски. После вдигна тържествено чашата.
— Бог да прости Трей.
Пресуши я на един дъх и си наля втора.
— Рекс, разкажи ми за Мелвин Бърк.
Скот и окръжният прокурор се бяха разположили на кожените канапета в салона, сякаш яхтата беше тяхна. Рекс пушеше пура и отпиваше от уискито.
— Мелвин е доайенът на адвокатската колегия тук, на острова. Сериозен юрист с безупречна репутация.
— Имам чувството, че нещо от миналото му тежи.
Рекс помълча няколко мига, като дърпаше замислено от пурата си. Накрая сякаш взе решение.
— Скот, ще ти кажа нещо за Мелвин, но много държа да си остане между нас. Той е свестен и не заслужава това да се разчуе.
— Давам ти дума, Рекс.
— Мелвин е местен човек, пет години по-възрастен от мен. Завърши право в Тексаския университет, отличник на випуска, можеше да постъпи в която си иска от големите хюстънски кантори и сега да представлява петролни компании. Вместо това, ако щеш, вярвай, се върна на острова и подхвана самостоятелна практика. Провървя му, създаде си име, изкарваше добри пари, като от време на време защитаваше и бедни клиенти безплатно, защото и те имат право на компетентна защита.