Окръжният прокурор издиша гъст облак дим и го проследи с поглед, докато се разпръсна във въздуха над главата му.
— Преди време Мелвин се нагърби с едно дело, при което прокуратурата искаше смъртна присъда. За някакъв хлапак от сиропиталище, почти дебил, или както е политически коректно да се казва сега, „младеж с когнитивни затруднения“. Чернокож. Мелвин обаче си беше наумил, че момчето е свястно, и придума съдията да му разреши да го прибере при себе си, в собствения си дом, до започване на процеса. След което успя да намери доказателства, че е и невинно. Аз тогава не бях прокурор по делото, но присъствах в залата. Въпреки всичките доказателства, които той приведе в негова защита, съдебните заседатели го признаха за виновен и съдията постанови смъртна присъда. Мелвин обжалва, делото стигна до Върховния съд на щата, но накрая го загуби. По онова време нямаше ДНК експертизи. Младежът беше екзекутиран след по-малко от година.
— Толкова бързо?
— Това беше през шейсетте, тогава в Тексас екзекутираха чернокожи, както в Ню Йорк изтребват хлебарките. — Рекс дръпна от пурата си. — След години истинският убиец направи самопризнания, преди да почине. Момчето действително се оказа невинно.
— По дяволите!
— Мелвин и до днес не може да се съвземе след този случай. Обвинява себе си.
— Защо? Вината не е негова.
— Защото е добър човек. По същия начин, както не е твоя вината, че жена ти те е напуснала, но ти обвиняваш себе си. И затова си решил да я защитаваш.
— Откъде знаеш?
— Двайсет и осем години съм прокурор, все нещо съм научил за хората. Пък и сам съм минал по този път. Жена ти те е оставила, такова нещо трудно се понася. Започваш да се питаш къде си сгрешил, да се обвиняваш, да се подлагаш на преоценка. Където и да отидеш, имаш чувството, че хората ти се присмиват, че не си могъл да я задоволиш в леглото, да я осигуриш материално…
— … да бъдеш истински мъж.
— Именно. Първата ми жена ме остави преди двайсет и пет години. Дълго време се питах дали ако бях по-добър съпруг, любовник, мъж… щеше да ме остави. Едва по-късно разбрах, че причината не е в мен, а в нея. Както и сега, Скот, причината жена ти да те остави не е в теб, а е в нея.
Рекс вдигна чашата и пресуши уискито си.
— Моята ме остави заради някакъв хюстънски доктор с голяма къща в тузарски квартал.
— А беше ли спала с него, когато те остави?
— Ами да!
— Моята също. А аз едва по-късно разбрах.
— Ние винаги късно разбираме тия работи.
— Като се замисля, тя дори не се криеше, но аз бях сляп.
— В огледалото за обратно виждане гледката винаги е по-ясна.
Окръжният прокурор изпусна нов облак дим. Известно време двамата седяха мълчаливо, всеки замислен за нещо свое. Накрая Рекс изтръска пурата си в пепелника и каза:
— Скот, дори лошият Трей не е заслужавал двайсетсантиметров нож в гърдите.
— Така е.
— Някои хора заслужават да умрат. За близо трийсет години като обвинител съм видял какви ли не: садисти, серийни убийци, изнасилвачи на деца, гангстери като Бенито и „Зета“. Но законът не ни позволява да решаваме ние кой трябва да умре. Има си съдилища за тази работа. Не можем да извършваме частни екзекуции, дори в Тексас. Така че смятам да потърся възмездие за смъртта на Трей. И на добрия, и на лошия.
— Длъжен си. Но не Ребека трябва да бъде обектът на това възмездие. А мафията. Или „Зета“. Или Пийт Пъкет. В момента и аз не знам кой. Но съм сигурен, че не е тя.
— А защо отпечатъците й се върху ножа?
— Не знам. Но има още нещо.
— Някой нов Лий Харви Осуалд?
Скот се усмихна.
— За мафията Трей е бил дългосрочна инвестиция. Затова са му плащали и дял от печалбата си за уговорените турнири. В брой. Три милиона долара. В стодоларови банкноти. Гейб му ги е занесъл на крака. Такава сума не можеш просто да я внесеш в банката, оттам са длъжни да докладват на ФБР. Следователно парите са още някъде в къщата, зашити в дюшек или заровени в пясъка на плажа.
— Едва ли са на плажа. Би трябвало да са в метален контейнер, а разни откачалки непрекъснато обикалят с металдетектори, търсят пиратски съкровища.
— Значи в дюшек.
— Какво искаш да ми кажеш, Скот?
— Мислиш ли, че може полицаите да са взели парите? Докато са претърсвали къщата въпросния ден?
Окръжният прокурор изпусна пореден облак дим, помисли малко и каза:
— Много бих желал да ти кажа „не“, но откакто записаха губернатор да продава на търг сенаторско място… знам ли? Ще кажа на Ханк да провери.