— До пролетта сме прибрали всичко на закрито — обяснява Едит, след което смъква сакото и го мята на облегалката на дивана. — Описваме находките, а също, разбира се, набираме средства. Напоследък тази ужасна страна на живота се стоварва все върху мен. Та да си дойда на мисълта. Обади ми се един от депутатите, който е прочел за смъртта в мотела. Хвърли ме в смут. Бил много възмутен, което не е добре, понеже накрая ще направи онова, което се кълне, че не иска да прави, тоест, ще привлече вниманието към случая.
— Възмутен от какво? — свъсвам се аз. — Във вестниците не се съобщава почти нищо.
Лицето на Едит помръква. Който и да е депутатът, очевидно не й е особено симпатичен.
— Представител е на района около Джеймстаун — обяснява ми тя. — Явно смята, че става дума за разчистване на сметки между хомосексуалисти и убитият е обратен.
По застланите с килим стълби се чуват тихи стъпки и Арън се появява с поднос, бутилка и три чаши с герба на щата.
— Излишно е да ти обяснявам, че подобно нещо ще затрудни много работата ни — подбира тя много внимателно думите, докато Арън ни налива от уискито.
В дъното на помещението се отваря врата и сред валмата тютюнев дим откъм кабинета изниква губернаторът — вече е свалил смокинга и папийонката.
— Извинявай, Кей, че те накарах да чакаш — казва ми той и ме прегръща. — Гасих локални пожари. Едит може би ти е загатнала.
— Тъкмо бяхме стигнали дотам — отговарям аз.
18.
Губернаторът Мичъл е видимо притеснен. Жена му става, за да ни остави насаме, и двамата си казват набързо, че трябвало да се обадят на една от дъщерите си, сетне Едит ми пожелава „приятна вечер“ и ни напуска. Губернаторът пали поредната пура. Той е снажен, красив мъж с якото телосложение на бивш състезател по американски футбол и коса, бяла като карибски пясък.
— Мислех да ти звънна утре, но не знаех дали няма да заминеш за празниците — подхваща той. — Благодаря, че се отби.
С всяка глътка уиски гърлото ми се стопля все повече, докато си бъбрим любезно кой къде смята да кара Коледата и какво ново-старо в Института по съдебна медицина на Вирджиния. От минута на минута все повече ми се натрапва името на детектив Станфийлд. Ама че глупак! Очевидно се е раздрънкал за разследването, и то не пред друг, а пред някакъв си гаден политик — пред зет си, депутата Динуиди. Губернаторът е прозорлив мъж. И по-важното, започнал е като прокурор. Знае, че съм бясна, знае и защо.
— Депутатът Динуиди умее както никой друг да разлайва кучетата — потвърждава Мичъл кой е в дъното на всичко.
Динуиди е ужасен досадник, който вечно напомня на света, че бил, видите ли, потомък, макар и много далечен, на индианския вожд Похатан, бащата на Покахонтас.
— Следователят не е бивало да казва нищо на Динуиди, който пък е трябвало да си държи езика зад зъбите — отвръщам аз. — Разследваме углавно престъпление. Тук не става въпрос за четиристотингодишнината от основаването на Джеймстаун. Нито пък за туризъм и политика. Става въпрос за мъж, който най-вероятно е бил изтезаван и оставен да изгори в мотелската стая.
— Така си е, дума да няма — съгласява се Мичъл. — Има някои неща, с които трябва да се съобразяваме. За нас ще е истинско бедствие, ако се окаже, че престъплението е извършено от омраза, от хомосексуалисти, и по един или друг начин е свързано с Джеймстаун.
— Не знам за никаква връзка с Джеймстаун, освен че жертвата е отседнала в мотел наблизо по специална бизнес тарифа: 1607 — отчайвам се все повече аз.
— Джеймстаун и бездруго е в устата на всички, дори тази информация ще накара репортерите да наострят уши. — Той завърта между пръстите си пурата и я вдига бавно към устните си. — Според изчисленията честването на двеста и седем годишнината ще донесе на щата към един милиард долара. Това, Кей, е нашето Световно изложение. Догодина в чест на Джеймстаун ще пуснем и монета от двайсет и пет цента. Новинарските екипи прииждат на цели тумби на разкопките.
Губернаторът се изправя да разръчка огъня, а аз се връщам назад във времето, към някогашните му измачкани костюми и притеснения, към тясното му като килия кабинетче в сградата на Окръжния съд, задръстено с какви ли не папки и справочници. Работили сме заедно по много случаи, някои от които най-мъчителните в живота ми, например жестоките, непредизвикани с нищо престъпления, чиито жертви още ме преследват: раздавачката, отвлечена, както разнасяла пощата, изнасилена и оставена да издъхне бавно и мъчително, старицата, застреляна ей така, за нищо, докато си простирала прането, хората, избити от братя Брайли. Двамата с Мичъл сме ставали свидетели на толкова насилие, че на мен ми беше много мъчно, когато той смени попрището. Успехът разделя приятелите. Особено пък политиката, която съсипва предишните връзки, понеже самата й същност е да преобразява човека. Майк Мичъл, когото познавах едно време, бе заменен от държавник, усвоил как да пречупва и най-пламенните си убеждения през безопасната призма на добре претеглената изгода. Винаги знае какво прави. Включително с мен.