— Едва ли е в мой интерес, пък и в интерес на щата да оставам и занапред на този пост — престрашавам се накрая да му съобщя.
Той само ме гледа.
— Ще ти го представя, разбира се, в писмен вид, официално. Но вече съм решила, напускам от първи януари. Ще продължа, естествено, да изпълнявам задълженията си докогато се налага, докато ми намериш заместник.
Питам се дали го е очаквал. Може би му е олекнало. Може би е ядосан.
— Не си от хората, които се предават лесно, Кей — изрича Мичъл накрая. — И никога не си била. Не допускай тия калтаци да ти взимат страха.
— Не се отказвам от професията си. Просто прекрачвам от другата страна на чертата. Никой не ми е взел страха.
— О, така значи, от другата страна на чертата! — отбелязва губернаторът, после се обляга на възглавниците и ме поглежда изпитателно. — Наемница ли ще ставаш, а?
— Много те моля, недей!
И двамата презираме експертите, които решават на чия страна да се явят в съда, водени от користолюбие, а не за да отстояват справедливостта.
— Знаеш какво имам предвид.
Той запалва отново пурата и се вторачва невиждащо напред — явно обмисля някакъв нов план.
— Ще изляза на свободна практика — пояснявам аз. — Но никога няма да стана наемница. Всъщност, Майк, онова, с което смятам да се заема в началото, няма да ми донесе и пукнат грош. Разследването. Ню Йорк. Длъжна съм да помогна, а това ще ми отнеме доста време.
— А, такава ли била работата! Значи нещата се опростяват. Излизаш, Кей, на свободна практика, а щатът ще бъде първият ти клиент. Ще те наемем като изпълняваща длъжността, докато намерим по-добро решение. Дано не искаш баснословен хонорар! — добавя губернаторът на шега.
Не съм очаквала да чуя това.
— Виждаш ми се изненадана — отбелязва Мичъл.
— Да, изненадана съм.
— Защо?
— Може би ще ти обясни Бъфорд Райтър — подхващам аз и в мен отново се надига възмущение. — Две жени от града ни са зверски убити и каквото и да разправят, никак не ми е приятно, че убиецът им сега е в Ню Йорк. Чувствам се виновна, Майк. Имам усещането, че съм провалила разследването, понеже Шандон е посегнал и на мен. И че съм подвела всички.
— А, Бъфорд ли! — възкликва възпитано Мичъл. — Свестен човек е, но не става за щатски прокурор, Кей. Пък и при тези обстоятелства не е чак толкова лошо, че делото ще се гледа в Ню Йорк.
Думите му са добре обмислени и претеглени, в тях се долавят какви ли не съображения, не на последно място, подозирам, и това, че европейците ще нададат вой, ако във Вирджиния бъде екзекутиран френски гражданин, още повече че щатът е прочут с многото смъртни присъди, изпълнявани всяка година. След всяка правя аутопсия. Наясно съм със статистиката.
— И аз бих се поизпотил със случай като този — добавя Мичъл, с което разсейва тягостното мълчание.
Имам чувството, че небето ще се продъни. Тайните пукат като електрически смущения, но няма смисъл да любопитствам. Губернаторът Мичъл не е от хората, които ще се поддадат на увещания и против волята си ще разкрият нещо.
— Опитай се да не го приемаш прекалено лично, Кей — съветва ме той. — Аз те подкрепям. Ще те подкрепям и занапред. Отдавна работим заедно, познавам те прекрасно.
— Всички ми казват да не съм го приемала лично — подсмихвам се аз.
Зловещото чувство се засилва. Виж го ти него, щял да ме подкрепя, сякаш има причини да не го прави!
— И на мен ми го казват и Едит, и децата, и подчинените, всички — продължава губернаторът. — Въпреки това приемам нещата присърце. Какво да се прави, характер!
— Значи нямаш нищо общо с Бъргър… и с това доста необичайно прехвърляне на делото в друг съдебен окръг? — чувствам се длъжна да попитам.
Мичъл върти пурата в пепелника, докато връхчето й става съвсем остро, издишва валма пушек, печели време. Значи все пак има нещо общо. Всъщност тъкмо той е в дъното на това — вече съм убедена.
— Бъргър наистина е страхотна, Кей — не отговаря той на въпроса ми и това вече е достатъчен отговор.
Приемам го. Устоявам на желанието да любопитствам. Питам само откъде Мичъл познава прокурорката.
— Знаеш, следвали сме право в Университета на Вирджиния — отговаря губернаторът. — После, вече като главен щатски прокурор, имах един случай. Сигурно го помниш, понеже и Службата по съдебна медицина беше замесена. Разследвахме една паралийка от Ню Йорк, която застраховала за тлъста сума мъжа си месец, преди да го убие в един хотел във Феърфакс. Опита се да го изкара самоубийство.